Решение № 68 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 529/2010 г.
ВКСI търговско отделение18.07.2011 г.докладчик Радостина Караколева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 120 от 16.03.2010 г., постановено по в. гр. дело № 62/2010 г. на Плевенския окръжен съд, II гр. състав, с което са отхвърлени исковете на [фирма] - П. срещу [фирма] - П. за разликата от 1213.90 лв. до 7323.57 лв., представляваща дължимо възнаграждение за влог в митнически склад за времето от 1.04.2004 г. до 27.03.2009 г. и в частта, с която е отхвърлен искът за мораторни лихви за времето от 5.04.2004 г. до 27.03.2009 г. за разликата от 571.93 лв. до 2148.79 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] - П. да заплати на [фирма] сумата от 6109.67 лв. представляваща възнаграждение за съхранение на стоки в митнически склад за времето от 1.04.2004 г. до 27.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2009 г. до окончателното заплащате на сумата, както и да заплати обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 1576.86 лв. за времето от 5.04.2004 г. до 27.03.2009 г. ОСЪЖДА [фирма] - П. да заплати на [фирма] - П. разноски 1332.73 лв. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 68 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 529/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - П., чрез адв. А. Г. срещу решение № 120 от 16.03.2010 г. по в. гр. дело № 62/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу [фирма] - П. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно поради нарушаване на материалния закон. В съдебно заседание представителят на касатора поддържа касационната жалба, с молба въззивното решение да бъде отменено и постановено решение с което да бъдат уважени обективно съединените искове. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът [фирма] в писмена защита счита касационната жалба за неоснователна. Направено е искане за присъждане на направените в касационното производство разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 41 от 26.01.2010 г., постановено по делото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с което е отхвърлен предявеният от [фирма] П. против [фирма] - П. иск по чл. 250 ЗЗД за разликата от 1213.90 лв. до 7323.57 лв. и по чл. 86 ЗЗД за разликата от 571.93 лв. до 2148.79 лв., както и в частта за разноските, по следните материалноправни въпроси: 1. прекратява ли действието си договора за влог по режим "митническо складиране" след изтичане на определения в него срок, ако влогодателят не вземе вещите; 2. има ли право влогоприемателят по режим "митническо складиране" да претендира заплащане на възнаграждение за пазене на вещите след определения в договора срок; 3. може ли влогоприемателят по режим "митническо складиране" да търси друг вид обезщетение по съхраняването на вещите вместо уговореното възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Съдът е разгледал при условията на обективно съединяване два иска по чл. 250 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са уважени частично. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след изтичането на срока - 31.12.2004 г., договорът за влог, сключен между страните при режим "митническо складиране" в митнически склад е прекратил своето действие, поради което влогодателят [фирма], с предишно наименование [фирма], дължи заплащане на договореното възнаграждение до крайния срок на договора. След тази дата 31.12.2004 г. влогоприемателят - ищец има право на обезщетение по общите норми на гражданското законодателство, вкл. има право да продаде приетите на влог стоки, съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 2 ЗЗД. За да се отговори на релевантните за спора въпроси, следва да бъде определена същността на договора за влог в митнически склад. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази или върне /чл. 250 ЗЗД/. Правоотношенията по договор за влог се уреждат в различни нормативни актове. В ТЗ е уреден договора за влог в публичен склад като абсолютна търговска сделка - чл. 1, т. 9. Докато договорът за влог по ЗЗД по дефиниция е едностранен и безвъзмезден, влогът в публичен склад е двустранен, възмезден и формален /чл. 574, ал. 1 ТЗ/. Разновидностите на договора за влог в публичен склад са уредени в три нормативни акта - Законът за съхранение и търговия със зърно /ЗТСЗ/, Закона за митниците /ЗМ/ и Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Законът за митниците предвижда специални правила за влога в митническите /антрепозитните складове - § 5 от ПЗР на ЗМ/ и свободните складове. От горното следва, че когато липсва уредба в Търговския закон или специалния закон, спрямо влога в публичен склад, респ. за влога в митнически склад, ще намерят приложение общите правила на ЗЗД за договорите за влог, доколкото са съвместими с естеството му /чл. 250 - 257 ЗЗД/. Нормативно определение на митнически склад се съдържа в чл. 104, ал. 2 от Закона за митниците и означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Типовите митнически складове са уредени в чл. 105, ал. 1 Закона за митниците /ЗМ/. Те се разделят на два типа - обществени /публични/ складове, които могат да се ползват за складиране на стоки от всяко лице и частни складове, запазени за складиране на стоки единствено от складодържателите им. При обществения склад складодържателя и вложителя са различни правни субекти, докато при частния склад е налице сливане на складодържател и вложител. Договорът за влог в митнически склад се характеризира със страните, обекта и съдържанието на договора. Страни по този договор са влогодател /складодържател/ и влогоприемател. Влогоприемателят е складодържател и се дефинира като лице получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол по смисъла на ЗМ /чл. 105, ал. 2 ЗМ/. Насрещна страна по договора за влог в митнически склад е влогодателят или вложителят, е лицето, което е задължено да постави стоките под режим на митническо складиране или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени /чл. 105, ал. 3 ЗМ/. Договорът за влог в митнически склад се характеризира с обекта на договора - не всеки вид публичен склад, а само митнически склад, както и с предмета си - стоки, които се намират под режим на митническо складиране. От горното следва, че договорът за влог в митнически склад е вид договор за влог в публичен склад по смисъла на чл. 573 и сл. от ТЗ, по силата на който складодържателят приема срещу възнаграждение определените в чл. 104, ал. 1 ЗМ стоки, които се намират под режим на митническо складиране да ги пази и върне на влогодателя. Договорът за влог в митнически склад е подчинен на специалните разпоредби на Закона за митниците, което го отличава от договора за неправилен влог. Специфика има и в съдържанието на договора за влог в митнически склад. Договорът е двустранен и реален по смисъла на облигационното право. Складодържателят има за задължение да пази и съхранява за срока на митническото складиране вложените в склада стоки /чл. 573 ТЗ/.