Определение № 11014 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2025 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 29.09.2025 г. на адвокат М. Димитрова – АК Варна в качеството и на пълномощник на В. Ж. Ж. и Д. Н. П., за допълване на определение № 8858/25.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9086//2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. Подателят на искането моли съда да допълни постановеното определение, като присъди сумата 130.00 лв. разноски по делото на всяка от представляваните от нея жалбоподателки, представляващи 30 лв. д.т. и 100 лв. адв. хонорар. Ответника по молбата Директора на РИОСВ Варна оспорва искането. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, констатира следното: С определението, чието допълване се иска Върховният административен съд, шесто отделение на основание чл. 213а, ал. 7 е отменил Определение № 4777 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 2337/2024 г. на Административен съд Варна, в частта с която е върната частната жалба с вх.№ 3944/06.03.2025 г. подадена от В. Ж. Ж. и Д. Н. П., чрез адвокат М. Димитрова – АК Варна, против Определение № 1457/07.02.2025 г. по адм. дело № 2337/24 г. на АдмС -Варна и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба с вх.№ 3944/06.03.2025 г. по адм. дело № 2337/24 г. на АдмС - Варна подадена от В. Ж. Ж. и Д. Н. П.. По делото са представени доказателства за заплатен от молителите адвокатски хонорар в размер на 100 лв. всяка, но липсват доказателства за внесена д.т.. По делото е постъпила молба от 30.10.2025 г. подадена от адв.З. Станева, като пълномощник на Д. Н. П., в която заявява, че пълномощното на адвокат М. Димитрова е оттеглено. Представени са и молби от същото лице, с които заявява, че оттегля частната жалба и се отказва от иск по адм. дело № 9086//2025 г. по описа на Върховния административен съд и се отказва от иск по адм. дело № 2337/2024 г. на Административен съд Варна. Представено е и пълномощно на посочения адвокат. При тези факти Върховният административен съд, шесто отделение, стигна до следните изводи: Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.35 от ГПК доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. Молбата за допълване определението на съда в частта за разноските е подадена преди оттеглянето на пълномощното на адв.М. Димитрова и тази молба не е оттеглена, поради което съдът дължи произнасяне по същата. Искането за изменение на съдебното решение е подадено в едномесечния срок по чл.176а ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 9 АПК в производството по чл. 213а, ал. 7 АПК, каквото е настоящото, съдът може да присъжда разноски, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им. В случая, настоящото съдебно производство е образувано по частна жалба срещу определение на съда по чл. 213а, ал. 1 АПК, т. е. производството не е спорно между двете страни по първоинстанционното съдебно производство, а се развива единствено между едната страна по това производство – подалия частна жалба, и съда, тъй като до тогава, до когато не е налице редовна и допустима частна жалба първоинстанционният съд не следва да изпълнява задълженията си по чл. 213а, ал. 4 АПК. С определението чието допълване се иска не се слага край на спора, а само се решава въпросът дали подадената частна жалба, която е върната следва да бъде разгледана. В този смисъл по искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски за това производство ще следва да се произнесе ВАС в зависимост от изхода на спора относно основателността на частната жалба с вх.№ 3944/06.03.2025 г., на основание чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 от АПК. Искането за заплащане на внесена държавна такса е неоснователно тъй като не са представени съответни доказателства за заплащането и. Освен това съгласно чл.213а ал.7 от АПК за това производство не се дължи държавна такса, поради което ако е внесена такава, то подлежи на връщане. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането в този смисъл е неоснователно и следва да се отхвърли. По отношение на молбата на Д. Н. П., че оттегля частната жалба и се отказва от иск по адм. дело № 9086//2025 г. по описа на Върховния административен съд, то същата е безпредметна, тъй като предмет на това производство е била само частна жалба от адвокат М. Димитрова – АК Варна в качеството и на пълномощник на Д. Н. П. против Определение № 4777 от 30.04.2025 г. по входящ номер № 3944 от 06.03.2025 г. по адм. дело № 2337/2024 г. на Административен съд Варна. По тази жалба съдът се е произнесъл с определение № 8858/25.09.2025 г., постановено по адм. дело № 9086//2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което производството е приключило. По отношение на молбата на Д. Н. П., че се отказва от иск по адм. дело № 2337/2024 г. на Административен съд Варна, следва да се произнесе първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,