Определение № 5944 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. К. К. от гр. София чрез адв. Д. срещу определение №8632/09.10.2023 година на Административен съд - София-град по адм.д. № 4551/2023 година, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на Отдел "Пътна полиция" - СДВР за издаване на СУМПС за придобита нова категория по заявление № 7431/06.03.2023 година. Претендира неправилност на правното основание за прекратяване на делото. Твърди, че е налице хипотеза на оттегляне на мълчалив отказ по чл.156, ал.1 от АПК, а не липса на правен интерес от оспорване. Същият имал право на разноски по делото. Претендира и право на обезщетение по реда на глава единадесета от АПК, по което съдът не се произнесъл. Ответникът, началника на Отдел "Пътна полиция" - СДВР, не взема становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на З. К. К. от гр. София срещу отказ на началника на СДВР, Отдел "Пътна полиция" да му издаде СУМПС за придобита нова категория по заявление № 7431/06.03.2023 година. В жалбата, при условията на евентуалност, се претендира и обезщетение за нематериални вреди от забава, считано от 19.04.2023 година. В открито съдебно заседание на 12.09.2023 година АССГ е докладвал жалбата на З. К. К. от гр. София срещу мълчалив отказ на началника на Отдел "Пътна полиция" - СДВР за издаване на СУМПС за придобита нова категория по негово заявление № 7431/06.03.2023 година (по делото е събрана държавна така за това оспорване в размер на 10.00 лева). В същото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника заявява, че на К. е издадено поисканото СУМПС, връчено му на 31.05.2023 година, поради което моли делото да се прекрати на основание чл. 159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорване. Съдът не е процедурил искането за обезщетение и не го е докладвал. С определение №8632/09.10.2023 година по адм.д. № 4551/2023 година АССГ прекратява производството по делото на основание чл.159, т.4 от АПК. В мотивите на съдебния акт е изписано, че тъй като на К. е издадено поисканото СУМПС, делото е лишено от предмет, който е докладван като "мълчалив отказ", а жалбоподателят няма правен интерес от оспорване. С молба от 26.10.2023 година К. претендира разноски по делото в размер на 10.00лева, тъй като била налице хипотеза на оттегляне на отказа. Заявява, че съдът не разгледал претенцията му за обезщетение. С определение № 1420/07.02.2023 година АССГ осъжда Министерство на вътрешните работи - СДВР да заплати на З. К. сумата от 10.00 лева разноски по делото. Като съобрази гореизложеното, съставът на ВАС прави следните изводи от правна страна: Безспорно производството по адм.д. № 4551/2023 година по описа на Административен съд - София-град е докладвано като образувано срещу мълчалив отказ на началника на Отдел "Пътна полиция" - СДВР за издаване на СУМПС за придобита нова категория по заявление № 7431/06.03.2023 година на З. К. К. от гр. София. Съдът не е докладвал и процедирал искането на К. за обезщетение. В хипотеза на издаден административен акт в рамките на процедурата по съдебно оспорване на мълчалив отказ на органа да издаде поискания такъв се осъществява състав на оттегляне по чл. 156, ал.1 от АПК. В конкретната хипотеза неправилно съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т.4 от АПК, поради липса на правен интерес у жалбоподателя. Правният интерес от оспорване не е отпаднал като последица от оттегляне на административния акт. Напротив, предвид искането за обезщетение, както и по аргумент от чл. 204, ал. 3 и чл. 156, ал. 4 АПК К. има правен интерес производството по делото да продължи. Съгласно чл.156, ал.4 от АПК когато с оспорването е съединен иск за обезщетение, производството по него продължава. Съгласно чл. 204, ал.3 от АПК, когато вредите са причинени от оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение. В жалбата на К., по която е образувано производството по адм.д. № 4551/2023 година по описа на АССГ се претендира (макар и при условията на евентуалност) обезщетение за претърпени нематериални вреди. При приложение на 156, ал.4 от АПК и чл. 204, ал.3 от АПК определението за прекратяване на производството пред АССГ на основание чл. 159, т.4 от същия нормативен акт следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на АССГ за докладване на иска за обезщетение от оттеглен административен акт, отстраняване на нередовностите на исковата молба (наречена жалба) и евентуално решаване на спора по този иск по същество. По искането за разноски ще се произнесе АССГ с оглед крайния изход на спора. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС