Определение № 29 от 13.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 218/2017 г.

Производството е по чл. 282 ал. 2 ГПК, образувано по искане на ”Ч.” СПА - Италия, [населено място], чрез адв. В. И. К. - САК, съдържащо се в подадената касационна жалба, за спиране изпълнението на обжалваното Решение № 5645 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 3920/ 2012 г. на Софийски градски съд в частта за присъдените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид направеното искане и като провери данните по делото, констатира следното: С Решение № 5645 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 3920/ 2012 г. на Софийски градски съд по жалба на ищеца срещу решението на СРС в частта, с която са отхвърлени исковете, е потвърдено Решение №ІІ-54-312 от 13.01.2012 г. по гр.д.№9995/2010 г. на СРС,54 с. и ”Ч.” СПА е осъдено да плати: на [фирма] - [населено място] 3167 лв. - разноски по делото за въззивната инстанция и на Ц. Т. Ш. - от [населено място] 1000 лв. - разноски по делото за въззивната инстанция. Подадена е от ”Ч.”СПА касационна жалба, по която е образувано т.д.№218/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. Искането за спиране на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно. Съдебният акт в тази си част има характер на определение, което не е влязло в сила, с оглед подадената касационна жалба, а не на решение, което на основание чл. 404 ал. 1 пр. 2 ГПК подлежи на принудително изпълнение и изпълнението на което съгласно чл. 282 ал. 2 ГПК би подлежало на спиране. Тъй като невлязлото в сила въззивно определение за разноските не подлежи на принудително изпълнение до окончателното приключване на спора и въз основа на него при висящност на касационното производство, не може да се издаде изпълнителен лист, не следва да се уважи искането по чл. 282 ал. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение