Определение № 7951 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4053/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба, вх. № 9302/31.03.2026 г. (вх. № 2599 от 02.04.2026 г.) на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [заличен текст], срещу определение № 354 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 648 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-област. С доводи за неправилност на обжалваното определение, частният жалбоподател иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Отправя искане за предоставяне на правна помощ за исковото производство по първоинстанционното дело и искане за назначаване на преводач по същото дело. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на К. за отвод на съдия М. К. – Колева от разглеждане на адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административен съд – София-област и са върнати негови частни жалби, вх. № 1331/19.02.2026 г. и № 1407/23.02.2026 г. против Определение № 159 от 10.02.2026 г. по това дело. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. По основателността й, настоящият състав на трето отделение при Върховния административен съд преценява следното: Съдебното производство пред Административния съд София-област е образувано по искова молба на частния жалбоподател, именувана „частна жалба: 3014“ (л. 5-7 от адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административния съд София-област) с правно основание по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена против Административния съд София-град, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500 000.00 лв., претърпени в периода 20.02.2024 г. – 27.02.2024 г. в резултат на правораздавателна дейност на Административен съд – София-град – Определение № 1888 от 20.02.2024 г., постановено по адм. дело № 246 по описа за 2024 г. на този съд. С определение № 159 от 10.02.2026 г. по първоинстанционното дело (л. 150-151 от същото) исковата молба на К. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Наред с това е оставено без уважение искането на лицето за отвод на съдия М. К. – Колева от разглеждане на адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административен съд – София-област. Ищецът оспорил в срок това определение, подавайки две частни жалби против него със сходно съдържание – първата на л. 198 от първоинстанционното дело с вх. № 1331 от 19.02.2026 г. по описа на Административен съд – София-област и втората на л. 201 (пак там) с вх. № 1407 от 23.02.2026 г. по описа на този съд. Постановено е Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. по първоинстанционното дело (л. 204), с което двете частни жалби на К. против определение № 159 от 10.02.2026 г. са оставени без движение. Решаващия състав на първата инстанция е констатирал, че не е заплатена държавна такса за производството по частните жалби, поради което е указал на ищеца, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяване на това разпореждане, да внесе по сметка на Върховния административен съд обща сума в размер на 60, 00 лв. (или по 30.00 лв. за всяка от частните жалби) и да представи доказателства пред Административен съд – София-област за внасянето им. Указал му е също последиците от неизпълнение на указанията по това разпореждане. Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. е получено от К. на 10.03.2026 г., като в срока за изпълнение на указанията по него, лицето подало до Върховния административен съд частна жалба, вх. № 7668/16.03.2026 г., за оспорването му (л. 211, пак там). С тази частна жалба ищецът поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса за производството по нея. Отново отправил искане за отвод на съдия М. К. – К. от разглеждане на адм. дело № 648/2025 г. на Административен съд – София-област, както и искане за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по исковата молба. Не е внесъл указаните му с Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. държавни такси. С Разпореждане на Председателя на трето отделение при Върховния административен съд от 16.03.2026 г. (л. 210, пак там) частна жалба на К. против Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г. е изпратена за администриране на Административен съд – София-област. Същата е регистрирана в този съд от дата 18.03.2026 г. На 19.03.2026 г. съдът от първата инстанция е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Мотивирал се е, че след като К. не е изпълнил в срок указанията по Разпореждане № 512 от 10.03.2026 г., частни жалби, вх. № 1331/19.02.2026 г. и вх. № 1407/23.02.2026 г., и двете по описа на Административен съд – София-област, следва да му бъдат върнати на основание чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК. Оставил е без уважение искането на ищеца за отвод по делото на съдия М. К. – Колева, като е изложил аргументи, че по отношение на съдията-докладчик не са налице формалните основания за отвод по чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и че този съдия не е предубеден или заинтересован от изхода на спора. Определението е валидно, допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил връщане на частните жалби без да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, направено с подадената частна жалба от 16.03.2026г. съгласно чл. 127 АПК съдът дължи произнасяне по всяко, отправено да него искане. В случая искането е за освобождаване от заплащане на държавна такса и съдът не следва да връща жалбата по причина, че същата не е била заплатена, след като в е бил сезиран с искане за освобождаване от нейното аплащане. Обжалваното определение № 354 от 19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 648 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-област следва да се отмени, а делото да се върне за произнасяне по направеното искане от частния жалбоподател. Со глед на горното, Върховният административен съд