Определение № 11353 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на А. М. Д., срещу Разпореждане № 9959 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 7977/2023 г. по описа на Административен съд София-град с искане за отмяната му. Прави искане и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съответствието на чл. 212 АПК с нормата на чл. 47 и чл. 53 ХОПЕС. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С Решение № 1916 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7977/2023 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена исковата молба на А. М. Д. против Столична община, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Това решение е обжалвано с касационна жалба от А. М. Д. с искане за отмяната му. С разпореждане на съда № 5258 от 16.05.2024 г. касационната жалба е оставена без движение с указание в седемдневен срок от уведомяването касационният жалбоподател да отстрани констатираните нередовности – да представи доказателства за срочност на касационната жалба, внесе дължимата се държавна такса и касационната жалба да се приподпише от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването, съответно, ако частният жалбоподател има юридическа правоспособност да удостовери това. Със заявление от 17.06.2024 г. частният жалбоподател е представил по делото документ за внесена държавна такса и удостоверение от ССЕВ за дата и час на подаване на касационната жалба, а с допълнение към касационната жалба от 20.06.2024 г. е посочил, че изискването за приподписване на касационната жалба от адвокат нарушава нормите на общностното право на ЕС. Изложил е, че с разпоредбата на чл. 47 ХОПЕС се гарантира правото всеки да има възможност да бъде съветван, защитаван и представляван без да се поставя изрично условието за защита на правата и интересите от представляването. Направил и искане за отправяне на преюдициално запитване за съответствието на чл. 212 АПК с нормата на чл. 47 ХОПЕС, което съдът оставил без уважение с Определение № 9449 от 21.06.2024 г. С обжалваното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 1 АПК касационната жалба на А. М. Д. срещу Решение № 1916 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7977/2023 г. по описа на Административен съд София-град е върната. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са отстранени в срок констатираните от него нейни нередовности – не се установява същата да е подписана от адвокат, при липса и на представено пълномощно за това, не е представено и удостоверение за юридическа правоспособност на жалбоподателя. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 АПК касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, като към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. Неизпълнението ѝ в случая основава правилно приложение на закона при постановяване на обжалваното разпореждане – касационната жалба не е приподписана от адвокат при неприлагане и на пълномощно за това. При установените по делото законосъобразни процесуални действия на съда и неизпълнението на законови задължения от страната по делото, включително след изрично дадени конкретни, ясни и точни указания, неоснователно е твърдяната в частната жалба неправилност на обжалваното разпореждане. По изложените съображения като правилно обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. Предпоставките за отправяне на преюдициално запитване са регламентирани в чл. 628 от ГПК, именно: когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването валидността на акта на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. По силата на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. От преюдициалното запитване относно тълкуването на Хартата на основните права на Европейския съюз, следва да ясно и недвусмислено да личи, че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза, различна от Хартата - препоръка 2018 С 257/01. В случая искането до съда се основава на твърдяно от Д. несъгласие с разпоредба от националното законодателство, което не е основание за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, а и жалбоподателят не сочи кои разпоредби от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС са от значение в конкретния спор. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение