Определение № 4413 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. И. - лично и като пълномощник на И. А. И., против определение № 1854 от 08.04.2026 г. по гр. д. № 1357/2026 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, на решение № 7448 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 12298/2025 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението и се иска то да бъде отменено. Ответната страна по жалба „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], чрез юрк. Ш., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото намира следното: За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е основана на твърдения за наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които не са били известни към датата на образуване на приключилото производство, а именно: влязлото в сила решение № 1037/10.02.2025 г. на ВАС, петчленен състав, II колегия, по адм. д. № 85/2024 г., с което е оставено в сила решението по адм. д. № 746/2021г. на ВАС, тричленен състав на II отделение, за отмяна на т.6.1.1 от Методиката – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е- РД – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 ПЗР на Наредба №Е- РД – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката. Съобразил е и доводите на молителите, че изпълнителният лист, по който е извършена публичната продан на собствения им недвижим имот, е издаден с включена сума за сградна инсталация, чиято методика за изчисление е била отменена с посоченото решение, както и тези за несъобразяване на влязлото в сила решение с практиката на ВКС и съдилищата в страната по приложение на чл.422а ГПК за незаконосъобразност на продажбата на недвижими имоти, чиято стойност е несъразмерна по отношение на дълга по изпълнителното дело. Формирал е решаващ извод, че молбата е подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК, доколкото влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е постановено по реда на чл. 435 ГПК. Горното е обосновал с разясненията, дадени в т.3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. В допълнение към изложеното, предходният състав на ВКС е изтъкнал, че допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от посочване от молителите на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания; че тези основания са изчерпателно посочени, не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито да преодолеят необжалваемостта на съдебните актове. Приел е, че в конкретния случай, наведените в молбата обстоятелствата по чл. 303 от ГПК не попадат в приложното поле на посочените от страната хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Доводите на молителите за незаконосъобразност на издадения изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното производство са счетени за неотносими, доколкото са извън предметните предели на производството по чл. 303 ГПК, имащо за предмет влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено по жалба на длъжниците срещу издаденото от съдебния изпълнител постановление за възлагане по проведената публична продан на недвижим имот. Твърденията за незаконосъобразност на проведената продан поради нарушение на правилото на чл. 422а ГПК също са счетени да не попадат в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, противно на тезата на молителите. По тези аргументи съставът на IV г.о. на ВКС е обобщил, че молбата за отмяна на решението на градския съд, постановено по реда на чл. 435 ГПК, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство бъде прекратено. Обжалваното определение е правилно. Производството по отмяна е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща на първо място наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт. Съгласно разясненията в т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е относимо само към определена категория съдебни актове – влезли в сила неправилни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска, няма посочените характеристики, тъй като с него не се разрешава със сила на присъдено нещо спор за наличието на изпълняемо право. Изрично в т. 3 от посочения тълкувателен акт е прието, че не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжните съдилища, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. В мотивите е разяснено, че това разрешение произтича от обстоятелството, че решението постановено в производство по чл. 435 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата, както и, че приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие на съдебния изпълнител и то не обвързва съда, разрешаващ деликтния иск на увредения за обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по сходни казуси – определение № 3323 от 25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2262/2025 г., III г. о., определение № 60100 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 1805/2021 г., I г. о., определение № 140 от 08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1059/2021 г., III г. о., определение № 179 от 09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 214/2023 г., III г. о., определение № 177 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 1407/2019 г., IV г. о., определение № 189 от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 818/2022 г., IV г. о. и др. С оглед изложеното, доводите в частната жалба, които касаят съществото на извършените според молителите незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ, не могат да се обсъждат в настоящото производство. В него се контролира единствено процесуалната законосъобразност и правилността на изводите на предходния състав на ВКС по допустимостта на молбата за отмяна. В допълнение следва да се посочи още, че правилен се явява и изводът в обжалваното определение относно липсата на конкретни и надлежни фактически твърдения за наличие на поддържаните основания за отмяна по чл. 303 ГПК. Релевираните от молителите доводи относно незаконосъобразност на издадения изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното производство, както и незаконосъобразност на проведената публична продан, не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК и са извън предметните предели на производството по отмяна. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. При този изход на спора в полза на представляваната от юрисконсулт пред настоящата инстанция ответна страна се следват претендираните разноски за възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Същото се определя при условията на Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 ЗПП в размер на 51.13 евро и се възлага в тежест на жалбоподателите. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,