Решение № 6368 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Стара Загора, чрез процесуален представител, против Решение № 5095/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1023/2025 г. по описа на Административен съд– Стара Загора (АС- Стара Загора), с което общината е осъдена да заплати на М. Ж. И. сума в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административното обжалване на Акт за установяване на задължение по Декларация № 87734/18.09.2024 г. на главен инспектор при Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да освободи Община Стара Загора от отговорност, на основание чл. 5, ал.1, а в алтернативност- на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Ответната страна – М. Ж. И., чрез адв. Т. Василев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд- Стара Загора е осъдил Община Стара Загора да заплати на М. Ж. И. сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение при административното обжалване на Акт за установяване на задължение по декларация № 87734/18.09.2024 г. на главен инспектор при Община Стара Загора, отменен от горестоящия административен орган като незаконосъобразен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да достигне до този резултат, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен от горестоящия административен орган незаконосъобразен акт, издаден от административен орган. На следващо място съдът е приел, че от незаконосъобразния акт са настъпили вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесния акт за установяване на задължение по декларация, впоследствие отменен като незаконосъобразен по административен ред. Посочил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение е именно във връзка с оспорване на Акт за установяване на задължение по декларация № 87734/18.09.2024 г. на главен инспектор при Община Стара Загора, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна, в размер на 400 лв., каквато сума е заплатил ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Органът, издал отмененото разпореждане, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени административни правомощия. В този смисъл, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. Налице е административен акт, отменен по административен ред. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е налице предпоставката за ангажиране на отговорността на Община Стара Загора, а именно: причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, която предвижда, че единствено наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които те получават. Към датата на издаване на процесния АУЗД, И. е вписала по надлежен ред, пред съответния районен съд, отказ от наследство на своя починал възходящ и поради това, тя не следва да носи отговорност за задължения, произлизащи от наследствената маса на наследодателя. Отказът от наследство, направен от наследника, се счита за направен към момента на откриване на наследството. М. Ж. И. не е придобила качеството „наследник“ и за нея не е възникнало задължение по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, както и задължение да уведоми Община Стара Загора за направения отказ от наследство. С оглед изложеното, неоснователно е твърдението на касатора, че настъпилите вреди за ответницата са в резултат от нейно виновно поведение. Адвокатската защита е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин. Административният орган, с издаването на незаконосъобразен административен акт, е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. Не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вреди, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издадения акт по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Доказано е наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1/ незаконосъобразен акт - отменен по административен ред - Акт за установяване на задължение по декларация № 87734/18.09.2024 г. на главен инспектор при Община Стара Загора; 2/ вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3/ причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат – необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е доказано основанието за плащане, както и размера на адвокатското възнаграждение. Към исковата молба по делото на АС- Стара Загора е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който М. Ж. И. е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда – намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Неоснователен е касационният довод за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ. Обстоятелството, че администрацията няма служебен достъп до особената книга, в която се вписват отказите от наследство е проблем на организация на информационния обмен между различни държавни и общински органи, за който частните лица не следва да бъдат държани отговорни. За общинската администрация не е налице правно основание да продължава да начислява местни данъци и такси на лица, за които не съществува нормативно задължение да ги плащат, от момента, в който тези лица губят качеството си на данъчно задължени. Как и кога общината е узнала, че едно физическо лице губи качеството си на данъчно задължено не е обстоятелство, което е от значение за приложението на чл.5 ЗОДОВ. За ответницата не съществува законово задължение да уведоми общината за направеното от нейна страна правно волеизявление, а именно: отказа от наследство. С оглед изложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и представените за това доказателства – пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 310 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,