Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г.

Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Б. Д. срещу Решение № 877 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 467/2010 г. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е потвърдил Решение № 1372 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 1061/2008 г. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявеният от Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., претърпени в резултат на ПТП от 27.10.2005 г. В касационната жалба се подържа основанието по чл. 281, т. 3 ГПК - неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата по делото. Искането е за касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск, ведно с лихви и разноски. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по правния въпрос "Включва ли се решението по чл. 78а НК в обсега на чл. 300 ГПК". Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 407 (отм.) ТЗ за сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 27.10.2005 г. Няма спор, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при З. [фирма] (сега [фирма]), както и че в резултат на произшествието, на Б. Д. са били нанесени телесни увреждания, които са му причинили значителни болки и страдания. За да отхвърли иска, СГС е приел, че не следва бъде ангажирана отговорността на застрахователя, поради това, че вина за настъпилото ПТП има Д. в качеството на водач на мотоциклет "К." G., а не водачът на застрахования при ответника автомобил "Т. Л. К." В. В. Липсата на вина на В. е установена с влязлото в сила Решение от 18.05.2007 г. по НАХД № 12448/2006 г. на Софийски районен съд, 20 с-в, постановено по внесено от СРП Постановление по чл. 78а НК. Въззивният съд се е позовал на това, че с влизане в сила на решението по чл. 78а НК, спорът за вината на В. за настъпването на ПТП е преклудиран. Произнасянето по въпроса "Включва ли се решението по чл. 78а НК в обсега на чл. 300 ГПК" е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради обстоятелството, че с постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 175 от 22.10.2009 г. по т. д. № 312/2009 г., състав на II т. о. на ВКС се е произнесъл по същия правен въпрос, приемайки, че постановеното при условията на чл. 78а НК влязло в сила решение няма обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца. Настоящият съдебен състав е допуснал повторно произнасяне по същия въпрос с оглед евентуалните последици по чл. 292 ГПК, съобразно разясненията за прилагането на този процесуален ред, дадени с ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като становището му е, че влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Това становище се основава на следното: Вярно е, че използваният в чл. 300 ГПК, респ. в чл. 222 ГПК (отм.) термин за акта на наказателния съд, преклудиращ спора пред гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е "присъда". Като правораздавателен акт, обаче, присъдата е видово понятие по отношение на родовото такова - решението на наказателния съд при произнасяне по посочените по-горе въпроси - извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и произнасянето на ВС на НРБ с ППВС № 7/1985 г. и на ВКС с ТР № 1/2011 г. на ОСНК. Вярно е, че по отношение на решението, постановено по реда на чл. 378, ал. 4 НПК вр. 78а НК, в Наказателно-процесуалния кодекс не се съдържа същото изрично препращане към последиците на влязла в сила присъда, както препращането по чл. 383, ал. 1 НПК по отношение на определението по чл. 382, ал. 9 вр. ал. 7 НПК. Това, обаче, не следва да се тълкува в смисъл, че значение на влязла в сила присъда има само определението за одобряване на споразумението, но не и решението по чл. 378, ал. 4 НПК вр. чл. 78а НК. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в конкретния случай). Деянието си остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК има значението на оправдателна присъда. Това е приложимо и в случаите когато разглеждането му е внесено по реда на чл. 375 НПК с постановление на прокуратурата, както е в случая. Другата специфика е, че в производството по чл. 78а НК не се допуска разглеждането иск за гражданскоправните последици от деянието. В този смисъл е бил сезиран и наказателният съд по н. д. № 581/2005 г. на III н. о., но с Решение № 1086/04.01.2006 г., съставът е изложил и общи съображения за последиците от решението с каквото искане не е бил сезиран. Съдържащото се в мотивите произнасяне по прилагането на чл. 222 ГПК (отм.) по отношение на решението по чл. 78а НК е извън предметните предели на спора с който наказателният съд е бил сезиран. С оглед отговора на поставения правен въпрос, въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, доколкото отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" е производна от отговорността на водача на застрахования при него лек автомобил. Разноски за настоящата инстанция от страна на ответника по касация не са претендирани и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.