Определение № 2987 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1270/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат М. Д., процесуален пълномощник на О. Вели О., Ведат О. Вели, Ферзет О. Вели и Сенай Ф. Вели, срещу определение № 10032 от 04.12.2023 г. по в. гр. д. № 1355/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 10026 от 19.07.2023 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Изразява се становище, че адвокатското възнаграждение се дължи на адвокат М. Д., която е осъществила процесуалното представителство във въззивното производство. Сочи се, че в представените по делото договори за правна защита и съдействие, сключени с посочения адвокат, е допусната техническа грешка при изписване на номера на делото. Излагат се съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение е неправилно определен, тъй като този размер не е съобразен с предявените няколко иска, с общия обжалваем интерес във въззивното производство и изхода от това производство. Ответникът „Застрахователна компания - О.“ АД /н./, Република Кипър, чрез клона „Застрахователна компания О. – клон България“ КЧТ, не е депозирал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на частната жалбоподателка и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решението по в. гр. д. № 1355/2018 г. на Софийски апелативен съд, като е съобразил изхода на спора /след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение исковете на Сенай Ф. Вели, О. Вели О. и конституираните на мястото на починалата в хода на делото Е. Х. О. – О. Вели О., Ведат О. Вели и Ферзет О. Вели са уважени за сумите от по 75 000 лв./ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА съдът е присъдил в полза на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата от 8808,33 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ във въззивното производство. Отказът на Софийски апелативен съд да измени решението си в частта за разноските, обективиран в обжалваното определение, е мотивиран с обстоятелството, че присъденото адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ е съразмерно на размера на уважените искове на ищците ответници по въззивната жалба Сенай Ф. Вели и О. Вели О., в т.ч. и като правоприемник на починалата Е. Х. О. – от 175 000 лв., при общ материален интерес по делото от 225 000 лв. Повторени са съображенията, намерили израз във въззивното решение, че новоконституираните на мястото на починалата ищца Е. О. - Ведат О. Вели и Ферзет О. Вели не са представили договор за правна защита и съдействие по въззивното дело, а по в. гр. д. № 13831/2022 г., поради което в полза на упълномощения от тях адвокат Д. не се дължи адвокатско възнаграждение. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че оказването на безплатна правна помощ по в. гр. д. № 1355/2018 г. от страна на посочения адвокат не е възложено и от Сенай Ф. Вели и О. Вели О., от чието име също е сключен договор за правна защита и съдействие по в. гр. д. № 13831/2022 г. Съдът е приел, че в случая следва да присъди адвокатско възнаграждение, съразмерно на общия материален интерес, формиран от сбора на сумите, за които исковете са уважени, тъй като в случая се касае за предявени искове за вземания с общ правопораждащ факт, положени са едни и същи усилия от представителя по пълномощие за защитата на въззиваемите Сенай Ф. Вели и О. Вели О. и няма основание за определяне на възнаграждение по всеки от исковете. Определението е правилно. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. В случая тези предпоставки не са се осъществили по отношение на адвокат Д., която е представлявала ищците ответници по въззивната жалба в производството пред Софийски апелативен съд. Във въззивното производство е представено валидно пълномощно за процесуалния пълномощник на въззиваемите адвокат М. Д. /представено е пълномощно, с което Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, действащо като пълномощник на ищците по делото, чрез адвокат С. Ч. е преупълномощило адвокат Д. да представлява ищците по в. гр. д. № 1355/2018 г. на САС, както и да извършва всички съдопроизводствени действия до окончателното приключване на делото пред всички инстанции/, с което е доказана единствено представителната власт на адвокат Д. за производството пред САС. Липсват обаче договори за правна защита и съдействие, в които да е постигнато съгласие адвокат Д. да окаже безплатна адвокатска помощ на ищците като лица, попадащи в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, по в. гр. д. № 1355/2018 г., съответно правилен е изводът на САС, че в случая не е налице възложено на адвокат Д. оказване на безплатна помощ по посоченото дело. Представените по делото договори за правна защита и съдействие от 25.05.2023 г., сключени между ищците ответници по въззивната жалба на застрахователя и адвокат М. Д., са с предмет оказване на безплатна правна помощ и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство, по в.гр.д. № 13831/2022 г. на САС, 4 състав и в този смисъл не касаят процесното въззивно производство, а други отношения между въззиваемите и адвокат Д.. Твърденията за допусната техническа грешка при изписване на номера на делото в представените договори не се подкрепят от отразеното в документите. Във връзка с тези твърдения не се ангажират и други доказателства. Законосъобразен и обоснован е и отказът на Софийски апелативен съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъденото на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение от 8 808, 33 лв. на 19 950 лв. Решението на въззивния съд и обжалваното определение са постановени преди решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което следва да бъде съобразено с оглед същественото му значение за настоящия спор и задължителния му характер /чл. 633 ГПК/. С решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към регламентираните от Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Изложени са съображения, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства основание да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита във въззивното производство на ищците ответници по въззивната жалба Сенай Ф. Вели и О. Вели О. - 8 808, 33 лв. Този размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спорните въпроси във въззивното производство относно размера на справедливите обезщетения за неимуществени вреди и приноса на пострадалия за вредите, на защитавания интерес, както и на правилно отчетените от състава на апелативния съд обстоятелства, че предявените вземания са с общ правопораждащ факт и процесуалният представител на ответниците във въззивното производство Сенай Ф. Вели и О. Вели О. е извършил едни и същи действия и е положил еднакви усилия за защитата им. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение