Определение № 1227 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 560/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. С. Х. и М. Р. Х., чрез общия им пълномощник – адв. М., против определение № 5791 от 11.12.2025 г. по гр. д. № 4346/2025 г. на ВКС, IV г. о, с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна с вх. № 4296 от 15.09.2025 г. на решение № 21040 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 177/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали, влязло в сила на 04.08.2022 г., постановено на основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, вр. §5, ал. 2 ЗПКОНПИ. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради наличие на нови доказателства – два броя разписки от 05.06.2008 г. и 30.03.2009 г. за предоставени заеми на молителите от А. М. С. на посочените дати. Тя е основана на твърденията на молителите, че двете разписки от момента на подписването им са останали у А. М. С., като след връщане на заетите суми, същата им предала разписките на 03.03.2023 г. Считат, че тези нови доказателства са от съществено значение за изхода на спора, тъй като установяват, че със заетите суми те са закупили процесния недвижим имот, както и, че този недвижим имот и процесните моторни превозни средства са закупени със законни средства. Съставът на ВКС е констатирал също така, че в молбата за отмяна молителите излагат и оплаквания по същество на правния спор. Същите изразяват несъгласие с извода на съда за наличие на значително несъответствие в имуществото им в началото и в края на проверявания период, като отправят и искане за приемане на нови доказателства. При тези данни в обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена извън рамките на предвидения в закона преклузивен срок. Мотивирани са доводи, че съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Същият е уреден като преклузивен и с изтичането му се преклудира процесуалното право на заинтересованите страни да искат отмяна на посоченото основание. Направен е решаващ извод, че в настоящия случай, видно от изложеното в самата молба за отмяна, новите доказателства са предадени на молителите по тяхно твърдение на 03.03.2023 г., съответно тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (в най-благоприятния за молителите вариант с оглед на това, че те са знаели за съществуването на тези документи и за местонахождението им, като не сочат и обективни пречки за по-ранно снабдяване с последните е изтекъл на 05.06.2023 г. – понеделник, работен ден, а молбата за отмяна е подадена на 15.09.2025 г., тоест извън срока. Затова съставът на IV г.о. на ВКС е обобщил, че като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. След като в случая новите доказателства, на които молителите се позовават – два броя разписки от 05.06.2008 г. и 30.03.2009 г. за предоставени на посочените дати заеми на молителите от А. М. С., са получени от самите тях на 03.03.2023 г., каквито твърдения навеждат именно те в молбата им за отмяна, тримесечният преклузивен срок е започнал да тече, считано от тази дата. Затова следва да се приеме по несъмнен начин, че към горната дата жалбоподателите са разполагали с доказателствата, а оттам - че от този момент е започнал да тече и предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивен срок. Същият е изтекъл на 05.06.2023 г. – първи присъствен ден, както правилно е приел предходният състав на ВКС, а молбата за отмяна е подадена на 15.09.2025 г. Неоснователни са и изложените в жалбата оплаквания, че молителят Х. С. Х. е узнал на 20.06.2025 г. за съществуването на посочени в жалбата протоколи от 27.09.2023 г. и процесната молба за отмяна е подадена в срок, тъй като видно от данните по делото, молителите не са се позовали на тях като ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а единствено на разписките за предоставени в тяхна полза заеми. В обобщение, като е оставил без разглеждане подадената молба за отмяна, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,