Определение № 1646 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1537/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. Н. З. и „Банка ДСК“ АД срещу решение №594 от 04.05.2023г. по т.д. №3202/2022г. на САС, ТО, 12 състав. С него след частична отмяна на решение №79/06.07.2020 г. по т.д. №43/2019г. на Врачански окръжен съд, ТО, е отхвърлен искът, предявен от „Банка ДСК“ АД, [населено място], за приемане за установено, че Г. Н. З. дължи на „Банка ДСК“ АД разликата над сумата 413 011,16 лв. до предявения размер от 420 000 лв., главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2018г. до окончателното изплащане; разликата над сумата 113802,50 лв., договорна лихва за периода 15.08.2015г. – 19.06.2018г. до предявения размер от 314397,48 лв., и за периодите 25.07.2010г. – 14.08.2015г. и 20.06.2018г. - 14.08.2018г.; разликата над сумата 2576,11 лв., наказателна лихва за периода 15.08.2015г. – 14.08.2018г. до предявения размер от 8767,06 лв.; разликата над сумата 1782,36 лв., заемни такси, до предявения размер от 4464.24 лв., всички дължими по силата на Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008 г., на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за които суми е издадена заповед по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№1248/2018г., РС-Козлодуй. В останалата част, с която на осн. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, е прието за установено,че Г. Н. З. дължи на „Банка ДСК“ АД сумата 413 011,16 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2018г. до окончателното изплащане; сумата 113 802,50 лв., договорна лихва за периода 15.08.2015г. – 19.06.2018г.; сумата 2576,11 лв., наказателна лихва за периода 15.08.2015г. – 14.08.2018г.; сумата 1782.36 лв., заемни такси, всички дължими по силата на Договор за ипотечен кредит от 21.07.2008г., решение №79/06.07.2020г. по т.д. №43/2019г. на Врачански окръжен съд, ТО, е оставено в сила. Съдът като взе предвид, че един от въпросите, поставени от касатора „Банка ДСК“ АД, [населено място], като обуславящи за изхода на делото, е идентичен с правния въпрос, по който е образувано и висящо тълкувателно дело №3/2023г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпросът „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл.114 от ЗЗД давностният срок за главницата или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост ?“ намира, че настоящото производство следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело №3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд