Определение № 418 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2023 г.

Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас, срещу Определение №2438 от 27.09.2023г., постановено по адм. дело №1521/2023г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е допълнено разпореждане №3459 от 14.08.2023г. по делото в частта за разноските и е осъдена дружеството да заплати на жалбоподателката Д. Николова сумата от 1010 лева разноски, представляващи заплатено, но редуцирано адвокатско възнаграждение и държавна такса. В частната жалба се развиват доводи за това, че по делото няма надлежни доказателства за заплатен хонорар на адвокат, които да отговарят на изискванията на законодателството за първични счетоводни документи. Не са били проведени открити съдебни заседания, поради което присъденият размер не е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това се настоява за отмяна на посоченото определение и отхвърляне молбата на Николова. Претендират се разноски за това съдебно производство. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от Д. Николова, с което тя оспорва частната жалба и счита атакуваният съдебен акт за законосъобразен. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Трето отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Посоченото съдебно производство е било образувано по жалба на Николова с искане за защита по чл. 250 АПК срещу незаконосъобразни действия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас. С разпореждане №3459/14.08.2023г. АдмС-Бургас е уважил жалбата и е наредил на ответника безусловно да прекрати предприетите от него незаконосъобразни действия. Това разпореждане е оставено в сила с Определение №10159/25.10.2023г. на ВАС, Трето отделение.. В срока за обжалване от страна на Николова е постъпила молба от дата 01.09.2023г. с искане в нея за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските и присъждане на сумата от общо 1210 лева разноски. С обжалваното тук определение искането е било частично уважено от съда, съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, който допълнил съдебния си акт, като присъдил на Николова сумата от 1010 лева разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от последната и осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр. Бургас да ги заплати. След като прецени представените от страните доказателства и във връзка с направените в частната жалба конкретни възражения, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни. На първо място, невярна е тезата, че по делото на Административен съд – Бургас липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар, които да отговарят на изискванията на законодателството ни. Няма посочено изискване в какъв вид трябва да са разписките за получени суми по изплатеното адвокатско възнаграждение. Що се отнася до развитата теза за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар с позоваване на чл.78 ал.5 ГПК, то следва да се посочи, че тази законова новела, на която се позовава частния жалбоподател, урежда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Това вече е сторено то първоинстанционния съд, който е изложил своите мотиви. Съгласно чл.143 АПК страната Николова, за която актът е благоприятен, има право на разноски, респ. те са били присъдени от съда именно в минимума по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е точно 1000 лева. Това обосновава и изводите на касационната инстанция за правилност на атакуваното съдебно определение, порази което същото следва да се остави в сила. По разноските. В зависимост от изхода на спора, в полза на ответника по частната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като същото е по спор за разноските, респективно такива не се дължат и присъждат. Разноски се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по акцесорното производство за разноски (така Определение № 10569 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7395/2020 г., II о.; Определение № 10067 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7394/2020 г., II о., и др.). Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение,