Решение № 11277 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2009 г.

ВАСIII отделение02.10.2009 г.докладчик т Пенка Гетова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Миралем Херцег - гражданин на Република Босна и Херцеговина, против заповед № ЗДМ-1707 от 16.12.2008 г. на директора на дирекция "Миграция". Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11277 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 46, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Миралем Херцег - гражданин на Република Босна и Херцеговина, против заповед № ЗДМ-1707 от 16.12.2008 г. на директора на дирекция "Миграция", с която на основание чл. 42 и чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка експулсиране и забрана за влизане в страната за срок от 10 години. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като му е наложено наказание по НОХД - лишаване от свобода за срок от една година. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок жалба е неоснователна предвид следните съображения: С оглед писмените доказателства на приложената административна преписка обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ в изискуемата се писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК в съответствие с приложимата правна норма на чл. 42з, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Видно от приложената присъда по НОХД № 44 от 2007 г. на Видинския окръжен съд и от присъда по ВНОХД № 517 от 2007 г. на Софийския апелативен съд - наказателна колегия, на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година за извършено умишлено престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. За същото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години. Следователно налице са основанията на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ за наложените принудителни мерки, поради което е неоснователен доводът в жалбата за нарушение на материалния закон. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗЧРБ в заповедите по ал. 2, каквато е обжалваната заповед, не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. Оплакването за липса на мотиви в обжалваната заповед е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1