Определение № 2771 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. от [населено място] срещу определение № 572/10.02.2025 г., постановено по адм. дело № 105/2025 г. по описа на Административен съд –Плевен, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за обжалване на Решение № ППН-01-622/18.10.2024г. на Комисия за защита на личните данни- София. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че с отказа за предоставяне на правна помощ e лишeн от достъп до ефективно съдопроизводство. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени направените с жалбата възражения и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 105/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен е образувано по подадена от Г. Б. Г. жалба срещу Решение № ППН-01-622/18.10.2024г. на КЗЛД- София, с което жалба на Г. е оставена без разглеждане от комисията като нередовна и административното производство е прекратено. За да остави без уважение искането на Г. за предоставяне на правна помощ съдът е посочил, че производството не е сред изискващите задължително процесуално представителство и интересите на правосъдието не налагат назначаването на процесуален представител по смисъла на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП). Съдът е приел, че в случая правната помощ е поискана, за да се постигне разглеждане по същество жалбата му от административния орган. Спорът, се разглежда в закрито съдебно заседание, без събиране на доказателства и призоваване на страните. При така установеното съдът е направил извод, че интересите на правосъдието не изискват квалифицирана правна помощ и правни знания. При така изложените доводи искането е отхвърлено като неоснователно. Със същият акт, фактически съда е намерил основната жалба на Г. за основателна и отменил оспореното Решение № ППН-01-622/18.10.2024г. на КЗЛД- София, изпращайки административната преписка за произнасяне от КЗЛД в тримесечен срок. Определението, в оспорената част е правилно. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 2 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ за обжалване решението на КЗЛД не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. По тези съображения следва да се сподели крайният извод на Административен съд – Плевен за липса на основание за предоставянето на търсената от Г. правна помощ под формата на процесуално представителство и определението като правилно следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение