Определение № 9552 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9003/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Й. Б. от гр. София, срещу Определение № 22845/08.06.2026 г., постановено по адм.д. № 4261/2026 г. на Административен съд София-град(АССГ), с което е оставено без разглеждане предявеното оспорване по реда на чл.256 АПК срещу незаконосъобразно бездействие на кмета на район „Възраждане“- Столична община, да осъществи контрол по прилагане и изпълнение на предписание издадено с писмо № РВЕ20-ДИ05-336-3 от 23.09.2020г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът е формирал несъответни на приложимите законови разпоредби, правни изводи. Моли, определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на оспорването по същество. Ответникът по частната жалба – кмета на район „Възраждане“, Столична община, не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба от Р. Й. Б., с която се оспорва незаконосъобразно бездействие на кмета на район „Възраждане“ да осъществи контрол по прилагане и изпълнение на предписание, издадено с писмо № РВЕ20-ДИ05-336-3 от 23.09.2020 г., в която е посочил като приложима разпоредбата на чл. 256, ал.1 от АПК. Съдът, след анализ на установените факти по делото, съпоставени с нормата на чл.256 АПК, е приел, че предприетата защита по чл.256 АПК е неприложима. Писмо № РВЕ20-ДИ05-336-3 от 23.09.2020 г., издадено от кмета на район „Възраждане“ – СО, е адресирано до г-н Е. Г. и до жалбоподателя Р. Б., с копие до Държавна агенция за закрила на детето, като с него, във връзка с постъпили писма от СД ПБЗН и ДАЗД и извършена проверка от длъжностни лица в имот с адрес: гр. София, [улица], адресатите са уведомени, че е необходимо да се предприемат действия по премахването на наличните в имота необезопасени стари леки автомобили. Установено е, че същите се съхраняват в имот частна собственост - УПИ X от кв.149 по плана на гр. София - [улица]”. Позовавайки се на относимите разпоредби от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет, а именно - чл.44, ал.1, чл.46 и чл.47, т.1, съдът е приел, че кметът на район „Възраждане“ не разполага с правомощия по административен ред да предприеме действия по преместването на автомобилите, находящи се в частен имот. Изложени са мотиви за липса на фактическо бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт и доколкото се касае за взаимоотношения между съсобственици в частен имот, то приложимият ред за защита е този по ЗУЕС или ЗС, поради което съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми като е изложил верни правни изводи. Производството по чл. 256 АПК е исково производство. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. С подадената жалба (искова молба) се претендира осъждане на кмета на район „Възраждане“ да осъществи контрол относно даденото предписание, да установи нарушение и осигури изпълнение на влязъл в сила административен акт. Това искане е потвърдено и в частната жалба, в която се сочи, че бездействието се изразява по отношение контрола и изпълнението на предписанието, съдържащо се в Писмо № РВЕ20-ДИ05-336-3 от 23.09.2020 г. В случая, защитата по реда на чл. 256 АПК е неприложима. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт. Тяхното възникване и съдържание не трябва да е опосредено от задължение за волеизявление. Извършването на контролни правомощия, както и установяване на извършени нарушения, с оглед наведения довод в частната жалба за приложимост на чл.76, ал.2 и чл.80 от Наредбата, предполага извършването на правни действия/издаване на акт, което не представлява фактическо действие по смисъла на чл.256, ал.1 АПК. На следващо място, правилни са фактическите установявания и правни изводи на съда, които настоящият касационен състав споделя напълно и не следва да преповтаря, че доколкото в случая процесните леки автомобили са разположени в частен имот, то кмета на район „Възраждане“ не разполага с правомощия по административен ред да предприеме действия за тяхното принудително преместване. В случая, както приема и първоинстанционния съд, претендираните действия, за извършването на които се иска да бъде осъден органа, са извън приложното поле на чл. 256 АПК, поради което предявеният иск се явява недопустим. Предвид изложеното, оспореното определение на Административен съд София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,