Определение № 7116 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4986/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. С. С., с адрес в гр. София, срещу Определение № 13946/23.04.2025 г. постановено по адм. д. № 4175/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане, като недопустима, жалбата на С. срещу Заповед № РД 11-2951/25.11.2024 г., и Заповед № РД 11- 3068/ 05.12.2024г. ,издадени от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните/ БАБХ/, с първата от които на основание чл. 47, ал. 1,2 и 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД),са обявени първично възникнали огнища на болестта чума по дребните преживни животни в животновъдни обекти и епидемиологично свързани с тях с посочени регистрови номера в гр. Велинград и са определени защитна и надзорна зони. С втората заповед, издадена на основание чл. 47,ал.4 ЗВМД е забранено придвижването на дребни преживни животни от и към животновъдни обекти на територията на област Пазарджик; разпоредено е на територията на област Пазарджик да бъдат изградени контролно пропускателни пунктове (КПП) съвместно с органите на МВР, на които да се извършва задължителна проверка на всички лекотоварни и товарни транспортни средства; указано е на изградените КПП да се извършва задължителна дезинфекция на спрените за проверка лекотоварни и товарни средства от служители на БАБХ с дезинфектанти действащи срещу вируса чума по дребните животни; и е разпоредено директорът на ОДБХ Пазарджик да представя всеки петък до 16. 00 часа, доклад за изпълнението на ограничителните мерки, посочени в заповедта в дирекция "Здравеопазване, идентификация и хуманно отношение към животните" при ЦУ на БАБХ. Определението се обжалва с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се в частната жалба, че оспорената заповед е нищожна, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт и в нея не са посочени никакви фактически и правни основания за издаването й, като съдът не е съобразил действащата норма на чл.126 ЗВМД, съгласно която при особено опасни заразни болести, включително тези по чл.47,ал.1 с. закон, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта, се издават със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи. Ответникът - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Намира оспореното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане, поради недопустимост жалбата на Ц. С. срещу Заповед № РД 11-2951/25.11.2024 г., и Заповед № РД 11- 3068/ 05.12.2024г. ,издадени от изпълнителния директор на БАБХ. Обжалваните пред АССГ заповеди са издадени на основание "чл. 47, ал. 2 и 4 от ЗВМД във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1, 12 и 13 от същия закон и Делегиран регламент ЕС 2020/687 от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за профилактика и контрол на някои болести от списъка и във връзка с констатирано огнище на болестта чума по дребните преживни животни на територията на Република България и с цел ограничаване на разпространението на вируса на болестта, която е силно заразна. АССГ позовавайки се на основанието на издаването на Заповед № РД11-3068/5.12.2024 г. – чл. 47, ал. 4 от ЗВМД; чл. 47, ал. 2 и ал. 6 от ЗВМД, както и на чл. 47, ал. 7 от с. з., която норма изключва обжалваемостта на заповедите по чл. 47, ал. 2 и ал. 4 ЗВМД.Тази забрана за обжалване е прието от съда, че не може да се преодолее с чл. 120 от Конституцията на Република България, тъй като според съдържанието на разпоредбата, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, а процесния случай е точно такъв – обжалването на актовете е изключено със закон. Определението е правилно. При постановяването му не са нарушени приложимите материалноправни норми. Действително, разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ЗВМД изключва обжалването на заповедите на изп. директор на БАБХ по чл. 47, ал. 2 и ал. 4 от ЗВМД. При наличието на правна норма, която изключва обжалването е неприложима нормата на чл. 120, ал. 2 предл. 1 от Конституцията, тъй като от това конституционно право на обжалване на всички административни актове, които засягат гражданите и юридическите лица са изключени актовете, изрично посочени със закон, а разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ЗВМД е именно такава – изрично изключваща обжалването на заповедите по чл. 47, ал. 2 и ал. 4 от с. з. Както многократно е посочвано от Върховния административен съд - практиката на Конституционния съд на Република България по тълкуването на чл. 120 от Конституцията, изключение от общото правило на чл. 120, ал. 2 от Конституцията може да бъде оправдано от особено важни интереси на гражданите и обществото и то само по отношение на тесен кръг конкретно, а не общо посочени актове, които не рефлектират непоправимо върху реализацията на основните права на гражданите и принципите на правовата държава. Така, в Решение № 14 от 4.11.2014 г. по к. д. № 12/2014 г., КС на РБ е посочил, че прилагането на отклонението от общия принцип за обжалваемост на административния акт, което е допустимо съобразно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, на практика закрепва конститутивния ефект на съответната категория актове. Това е напълно достатъчно за постигане на конституционно оправданата цел, насочена към особено важни обществени интереси. Според КС при въвеждане на разпоредба за необжалваемост, за да удовлетвори изискването за съразмерност, в частност - международните стандарти за достъп до съд, законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във всичките й аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблагоприятни последици, включително да се позоват на нищожността на административния акт. Като е достигнал до идентичен краен извод първоинстанционният съд е постановил определение, което е в съответствие с материалния закон и не страда от пороците, посочени в частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Не може да бъде споделено твърдението на частния жалбоподател, че оспорените заповеди са издадени от некомпетентен орган- вместо от министъра на земеделието и храните/ при условията на чл.126,ал.2 ЗВМД/,са издадени от изпълнителния директор на БАБХ. Приложното поле на сочената норма от закона- чл.126,ал-2 ЗВМД е - при особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби. В случая нито се твърди, нито са налични доказателства, че разпространението на сочените в оспорените заповеди са особено опасни заразни болести и са в състояние да причинят значителни икономически загуби, налагане предприемане на мерки на част или на цялата територия на страната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,