Решение № 2135 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11477/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Добрич против решение № 2041 от 14.10.2025 г., постановено по адм.д. № 64/2025 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски в т.ч. и възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – „ПтХ Енерджи“ ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич отменя заповед № РкД-20-13/ 29.01.2025 г. на Областния управител на област Добрич, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, на „ПтХ Енерджи“ ЕООД е отказано да се разреши изработване на проект за изменение на действащ ПУП – ПЗ и преписката е върната на Областния управител на област Добрич за ново произнасяне по подаденото заявление с вх. № РР-12-13/ 19.02.2024 г. на „ПтХ Енерджи“ ЕООД, съобразно мотивите на решението, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е мотивирана със становищата на кметовете на община Генерал Тошево и община Добричка, съгласно които не са спазени нормите по устройство на територията, а за община Добричка предложеното изменение не е съобразено с предвижданията на Общия устройствен план, като е прието, че е налице нарушение на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, тъй като исканото изменение на ПУП - ПЗ не е в съответствие с предвижданията на ОУП на община Добричка в частта му, относно засегнатите имоти (от сервитутната ивица) на територията ѝ. Приема, че за да постанови отказа административният орган изцяло възприема становищата на кметовете на двете общини, като същите не съдържат мотиви относно липсата на предпоставки за допускане изработването на проект за изменение на ПУП. Приема за ирелевантно позоваването на чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи, тъй като е налице влязъл в сила, действащ ПУП, който не е изменян или отменян. Констатира, че в оспорената заповед не са налице фактически основания за постановяване на отказ, а са преповторени, становищата на кметовете на община Генерал Тошево и Добричка, които са опровергани от заключенията на приети по делото съдебно-технически експертиза. Съдът излага съображения, че в случая е налице изискването на чл. 135, ал. 2 ЗУТ, тъй като към заявлението е приложена скица с параметрите на исканото изменение. Направен е извод, че направеното искане не е в противоречие с чл. 103, ал. 4, чл. 133, ал. 7, т. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. По тези съображения съдът стига до заключение за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Като фактически основания за постановения отказ в оспорената заповед, освен изложеното от първоинстанционния съд, е посочено, че одобрения ПУП – ПЗ, с решение на общински съвет Генерал Тошево от 2011г., е послужил за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, като са цитирани решенията на комисията за земеделските земи, одобрения ПУП – ПЗ не е приложен, поради което органът се позовава на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ и приема, че земята върху която ще се реализира инвестиционното намерение е изгубила предназначението си. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че първоначално одобреният ПУП – ПЗ, с решение на Общински съвет Генерал Тошево от 2011 г., е влязъл в сила и не е отменен, като същият е изработен и одобрен единствено с цел промяна на предназначението на земята от земеделска за неземеделски нужди. Установено е, че строителството не е започнало и не е реализирано. Нормата на чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ, регламентира, че при наличие на изброените в същата хипотези решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, като в случая са налице предпоставките на чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ, в който смисъл е и правилото на чл. 24б, ал. 7 ЗОЗЗ. Съгласно нормата на чл. 64а, ал. 6 ППЗОЗЗ, когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри. Следователно в случая предназначението на земята, по силата на закона, е отново със земеделско предназначение, а съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая изискването е комулативно като освен наличие на влязъл в сила ПУП следва да е налице и промяна на предназначението на земята, която в случая е земеделска територия. Правилото на чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ регламентира, че строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2, а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята. В подкрепа на този извод е и правилото на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Освен това нормите на чл. 67а, ал. 4 и 6 ППЗОЗЗ регламентират възможност и ред за изменение на одорбения ПУП - ПЗ, но във времевата рамка на действие на издадения акт за промяна на предназначението на земята. Следователно с представения проект за изменение на ПУП - ПЗ, който е условие за разрешаване на строителството, се предвижда застрояване, в отклонение на цитираните по - горе норми. Поради това направеното искане за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП - ПЗ е в противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията. Съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, е част от проверката, която компетентния орган следва да извърши по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ и по което дължи произнасяне. В случая искането за изменение на ПУП не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, поради което оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с която жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди „ПтХ Енерджи“ ЕООД да заплати на Областна администрация Добрич сумата 240.31 евро, от които 35.79 евро, представляваща заплатена държавна такса за касационното производство и 204.52 евро, юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,