Определение № 60360 от 12.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2071/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД“Алианц България“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 271 от 29.04.2021 г. по в.т.д. № 2495/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 23 от 18.01.2021 г., в частта за присъдените в полза на ищеца разноски. Частният жалбоподател счита атакуваното въззивно определение за неправилно. Твърди, че апелативният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на ищеца в завишен размер, в нарушение на чл.78, ал.1 ГПК. Счита, че определеният адв.хонорар е несъразмерен на уважената част от иска. Освен това, сочи, че разноските за депозит за вещо лице, които ищцовото дружество е сторило в първоинстанционното производство, са в размер на 200 лв., а не 400 лв., както е приел САС. При съобразяване на изхода на делото, тези разноски също следва да се определят съразмерно с уважената част от иска, или 112.36 лв. В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответното търговско дружество - „Мар-Крафт“ ООД не е заявило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. За да отхвърли постъпилата от ЗАД „Алианц България“ АД молба с вх. № 3307 от 04.03.2021 г., в частта й, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените на ищеца разноски, въззивният съдебен състав е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите е в размер на 1 298.63 лв., а с решението си съдът е присъдил по 1 200 лв. Определението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. С въззивното решение, след частична отмяна на решението на Софийския градски съд по т.д. № 402/2020 г., предявеният от „Мар- Крафт“ ООД срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ е уважен частично – до размер на 25 621.14 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. За разликата до пълния предявен размер от 45 602.51 лв. САС е потвърдил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение. В тежест на ответното застрахователно дружество са възложени разноски, както следва: 2400 лв. – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно производство; 1 537.27 лв. - внесена държавна такса и 400 лв.- разноски в производството. С депозираната от застрахователното дружество молба по чл.248 ГПК е поискано допълване на решението в частта за дължимите му се разноски /с оглед частичното уважаване на исковата претенция/, както и изменение на решението в частта, касаеща присъдените в полза на ищеца разноски. Уважаването, от страна на САС, на искането за допълване на решението, не е атакувано от ищцовото дружество. Предмет на настоящото частно производство е определението, в частта, с която апелативният съд е постановил отказ да намали размера на дължимите в полза на ищеца разноски. Следва да се отрази, че въззивният съд е формирал извод само по отношение разноските, съставляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Липсва произнасяне по молбата за изменение на разноските, изразяващи се в заплатен от ищеца депозит за автотехническа експертиза, назначена и приета от Софийски районен съд /преди допускане на увеличение на цената на иска и изпращане на делото за разглеждане от Софийски градски съд/. Молителят не е поискал допълване на определението в срока по чл.250 ГПК, поради което частната жалба в тази й част е без предмет и не би могла да бъде разгледана от ВКС. При инстанционното разглеждане на делото ищецът е представил доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар по 1 200 лв. за всяка от инстанциите. Възлагането на разноските в тежест на ответника следва да е съразмерно с уважената част от иска. В зависимост от изхода на материалноправния спор пред въззивната инстанция, не би могло да се възприеме, че посочената от съда сума в размер на общо 2 400 лв. е изцяло дължима. В случая, при спазване на диспозитивното начало в процеса, ВКС дължи произнасяне съобразно формулираното в молбата по чл.248 ГПК искане за намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до 2 132.68 лв. /общо за двете инстанции/, макар дължимото адв.възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.1 ГПК, да е под този размер. До последния посочен размер искането по чл.248 ГПК следва да се прецени като основателно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение