Определение № 13529 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2024 г.

Производството е образувано по жалба на А. И. И. против акт на Министъра на здравеопазването, с който е утвърден протокол на Комисията, назначена със Заповед №РД-16-520 от 10.10.2024г.на Министъра на здравеопазването, с която е обявено класиране на кандидатите в проведения конкурс за избор на членове на органи за управление- Съвет на директорите по позиция №1-представител на държавата- трима на „БУЛ БИО- НЦЗПБ“ ЕАД София, открит със Заповед №РД-16-486/16.09.2024г. Направено е искане по чл.166 ал.1 АПК за спиране на оспорения акт на Министъра на здравеопазването от 04.11.2024г., с който е утвърден протокол на Комисията, назначена със Заповед №РД-16-520 от 10.10.2024г. на Министъра на здравеопазването, с която е обявено класиране на кандидатите в проведения конкурс за избор на членове на органи за управление- Съвет на директорите по позиция №1-представител на държавата- трима на „БУЛ БИО- НЦЗПБ“ ЕАД София. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: С акт на Министъра на здравеопазването от 04.11.2024г., с който е утвърден протокол на Комисията, назначена със Заповед №РД-16-520 от 10.10.2024г. на Министъра на здравеопазването, с която е обявено класиране на кандидатите в проведения конкурс за избор на членове на органи за управление- Съвет на директорите по позиция №1-представител на държавата- трима на „БУЛ БИО- НЦЗПБ“ ЕАД София. Правомощието на министъра на здравеопазването произтича от чл.21 ал.1 ЗПП вр. Чл.37 ал.1 и ал.1 ППЗПП в качеството му на орган ,упражняващ правата на държавата в управлението на публичните предприятия съгл. § 1 т.7 ДР на ЗПП. На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С подадената до Върховния административен съд жалба не се оспорва акт на министъра на здравеопазването, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспореният акт е издаден от министъра на здравеопазването в производство по приключване на конкурсна процедура в публично предприятие, в което министърът упражнява правата на държавата в управлението на публичните предприятия съгл. § 1 т.7 ДР на ЗПП, и с него не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България (решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г.). Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд – София-град, в чийто район се намира седалището на жалбоподателя. По отношение на направеното особено искане в жалбата за спиране на производството, настоящият съдебен състав приема следното: Доколкото по направеното особено искане не е налице предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК или допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, в тази част искането следва да се приеме за недопустимо и остави без разглеждане. В оспорения административен акт на Министъра на здравеопазването от 04.11.2024г., е утвърден протокол на Комисията, назначена със Заповед №РД-16-520 от 10.10.2024г. на Министъра на здравеопазването, с която е обявено класиране на кандидатите в проведения конкурс за избор на членове на органи за управление- Съвет на директорите по позиция №1-представител на държавата- трима на „БУЛ БИО- НЦЗПБ“ ЕАД София, не е включено изрично разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, а и такова не произтича от Закона за публичните предприятия. При липса на посочените по-горе изключения от общото правило за действието на административните актове, следва да се приеме приложение на общото правило, че жалбата поражда своя суспензивен ефект по смисъла на чл.166 ал.1 от АПК и оспорването е спряло изпълнението на административния акт. Следователно оспореният акт не произвежда правно действие до влизането му в законна сила. Изложеното следва да се съобрази от административния орган до окончателното произнасяне на компетентния съд по жалбата, респективно доколкото суспензивния ефект неминуемо ще повлияе и върху законосъобразността на конкурсната процедура. След като суспензивния ефект на жалбата ,подадена от А. И. И. против оспорения административен ефект е настъпил по силата на разпоредбата на чл.166 ал.1 АПК, то и искането му за нарочен акт, с който да се спре изпълнението на оспорения акт, е без предмет и следва да бъде оставено без разглеждане.