Решение № 4649 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 467/2016 г.

Решение № 4649 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 467/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Захар Био" АД, подадена чрез адв. Юлий Зарев, срещу решение № 2449 от 24.11.2015 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1510/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-0325-1300109-091-001 от 12.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 137/04.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО: за 2007 г. - 619 850.00 лева и лихва от 475 694.53, за 2008 г. - 742 339.91 лева и лихва в размер на 456 820.88 лева. Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС Варна е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗКПО в редакцията й за 2007 г., тъй като същата предвижда увеличение на ФР със сумите на задължения единствено ако преди това тези суми са довели до реално намаление на ФР. Доказателства в тази насока не са ангажирани от приходната администрация, което води до неприложимост на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗКПО. Касаторът сочи, че дори и да не бъдат възприети горните възражения, то неправилно съдът е приел, че задълженията на "Захар Био" АД към "Бел" ЕООД, "Горанова трейд" ЕООД, "Персенк" АД и "Сингъл - С4 ЕООД са погасени по давност през 2007 г., тъй като по делото не са налице доказателства относно моментът на настъпване на изискуемостта на тези задължения. Относно амортизациите на заведения от дружеството дълготраен нематериален актив /ДНМА/ "Програма за предприсъединителните фондове" - счита доводите на съда за неправилни. Според касатора Програмата е изработена в съответствие с надлежно документирани договорености с изпълнителя. Според касатора в решението на АДмС- Варна липсва реално обсъждане на направено в жалбата възражение за давност относно задълженията по ЗКПО за 2007 г. Нямало обсъждане на довода, че обезпечителните мерки не са наложени по реда на ДОПК. С постановлението от 13.03.2014 г. е наложен запор на всички банкови сметки, като липсват доказателства по делото за връчване на запорното съобщение, поради което трябвало да бъде прието, че не е наложен запор спрямо "Захар Био" АД. Следователно не е налице спиране на давността на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, съответно задълженията по ЗКПО за 2007 г. са погасени по давност. Относно установените задължения по ЗКПО за 2008 г. - дружеството оспорва изводите на съда досежно непризнаването на получени заемни средства в размер на 7 400 000 лв. от "Калон Комерс" ЕООД, с които са погасени задълженията на "Захар Био" АД към "Ценков, Димитров и Ко" ООД, "Ибър" ЕООД "Ликсом" ООД, и ЕТ "Пламен Узунов" посредством плащания, извършени директно от "Калон Комерс" ЕООД в изпълнение на нареждане на ревизираното лице. Счита, че произходът на средствата /заем, сключен между "Калон Комерс" ЕООД и Аида Жозикян на 26.11.2008 г./, с които "Калон Комерс" ЕООД е изпълнил поетите по договора за заем от 30.11.2008 г. задължения към "Захар Био" АД, е без значение за РЛ. В тази връзка оспорва изводите на съда за наличие на укрит приход - в РА липсват доказателства каквато и да е сума да е постъпвала в патримониума на дружеството, която да обосновава извода за нарастването му, респ. за неотчетен приход. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Претендира с писмения отговор присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, правилността на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АДмС Варна е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-0325-1300109-091-001 от 12.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 137/4.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО: за 2007 г. - 619 850.00 лева и лихва от 475 694.53, за 2008 г. - 742 339.91 лева и лихва в размер на 456 820.88 лева. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от кодекса. Съдът е счел за неоснователно възражението на "Захар Био" АД за погасяване по давност на задълженията за корпоративен данък за 2007 г. По съществото на спора съдът е установил, че в хода на ревизията е представен данъчен амортизационен план л. 390 /папка 3/9/ съгласно който е заведен дълготраен нематериален актив "Програма за предприсъединителни фондове" с дата на въвеждане в експлоатация - 28.02.2005 г. и е начислена амортизация в размер на 133.400.04 лева. В резултат на тези данни дружеството е отчело данъчни амортизации в посочения размер за 2007 г. и за 2008 г., с които е намалило счетоводния финансов резултат за двете години. От ревизираното лице не са представени доказателства за придобиването на този нематериален актив, за неговото въвеждане в експлоатация и за използване. Дружеството не е спазило разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО за всяка една от ревизираните отчетни години - 2007 г. и 2008 г., не са спазени сроковете за съхранение на документи, подлежащи на данъчен контрол. Съдът е приел, че правилно на дружеството за процесните периоди е отказано намаляване на ФР на осн. чл. 54, ал. 1 във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 133 400.04 лева, представляваща годишни данъчни амортизации за ДНА "Програма предприсъединителни фондове", тъй като липсват каквито и да е данни, че същия съществува. По отношение увеличаването на финансовия резултат за 2007 г. извършено на основание чл. 46, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 6 065 100.00 лева, съдът предвид събраните доказателства е счел, че не е установено наличие на актив- вземане от "Бел" ЕООД, "Горанова трейд" ЕООД, "Персенк" АД, "Сингъл-С" ЕООД в общ размер на 6 065 100 лева. От представените доказателства е видно, че размера на прихванатите задължения към тези доставчици срещу вземания в сметка 402 към 31.12.2007 г. е 6 060 100 лева, разликата от 5000 лв. е осчетоводена като разход в сметка 609 "други разходи". В случая безспорно е установено наличие на задължение, но не и на вземане от процесните доставчици. След като не са представени доказателства за осъществени авансови плащания от жалбоподателя към Бел" ЕООД, "Горанова трейд" ЕООД, "Персенк" АД, "Сингъл-С" ЕООД, то извършеното прихващане със задължения към същите доставчици не може да бъде осъществено. Предвид събраните доказателства съдът е обосновал извод, че изискуемостта на задължението общо в размер на 6 065 100 лева е настъпила с издаване на процесните пет броя фактури - всички издадени в периода м. септември - м. декември 2002 г., поради което законосъобразно с РА е увеличен ФР за 2007 г. на осн. чл. 46, ал. 1 от ЗКПО. С оглед гореизложеното, решаващият съд е приел, че правилно за 2007 г. на "Захар био" АД е определен корпоративен данък за внасяне в размер общо на 619 850 лева и лихви в размер общо на 475 694,53 лева. По отношение на сключения договор за паричен заем от 30.11.2008 г. с "Калон Комерс" ЕООД за сумата от 7 400 000 лева, съдът e приел, че липсват доказателства, че заемодателят /"Калон Комерс" ЕООД/ е притежавал парични средства в такъв размер, за да ги предостави на "Захар био" АД, с които ревизираното дружество е погасило задълженията си към доставчици в размер на 7 290 000 лева. В патримониума на жалбоподателя е постъпила сума, с която са погасени задължения към доставчици, в размер на горепосочената сума, която е с неустановен произход, няма характер на привлечени средства, поради което извода на проверяващите органи и на съда е, че сумата е безвъзмездно получена и същата представлява неотчетен приход, не намерил отражение във финансовия резултат на дружеството за 2008 г. Правилно ревизиращият орган е определил за 2008 г. данъчна основа за облагане в размер на 7 576 921.29 лева, дължим корпоративен данък в размер на 757 692.13 лева, от които внесен в размер на 18 717.78 лева, при което разликата за внасяне е 738 974.35 лева и лихви в размер на 456 820. 88 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Обосновано съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което законосъобразно ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Правилно е разпределил и доказателствената тежест в процеса, съобразявайки нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. Според съда в случая фактическите констатации в РА се подкрепят от събраните при административното производство доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че установените с РА задължения за корпоративен данък за 2007 г. са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 ДОПК. В случая давностният срок започва да тече на 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г., ако не са налице основания за спиране или прекъсване на давността. Давността обаче е спряна с издаването на ЗВР на 18.07.2013 г. за срок от една година на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. В процесния казус е издадено преди изтичане на този 1 г. срок, т. е. на 13.03.2014 г., постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, като с Определение № 2637/02.07.2014 г. по адм. д. № 2178/2014 г. на АДмС - Варна е продължен срока на наложените предварителни обезпечителни мерки със срок до издаване на РА. Давността отново е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Неподкрепени с доказателства са твърденията на касатора, че не е наложен запор на всичките му банкови сметки, поради което задълженията за корпоративен данък за 2007 г. обосновано са приети за непогасени по давност. Настоящият касационен състав намира за неоснователни твърденията на дружеството за получени заемни средства от "Калон Комерс" ЕООД в размер на 7 400 000 лева. Касаторът поддържа довод, че предоставените от "Калон Комерс" ЕООД парични суми са получени по Договор от 26.11.2008 г., с който А. Джозикян предоставя на "Калон Комерс" сумата от 7 400 000 лева, която следва да бъде предадена в брой или по банков път, уговорена е и лихва. Депозирано е нареждане за плащане от 3.12.2008 г., съгласно което "Калон Комерс" ЕООД трябва да заплати от името на "Захар Био" АД парични суми съответно на "Ценков - Димитров и КО" ООД - 90000 лева, на "Ликсом" ЕООД - 6 000 000 лева, на "Ибър" ЕООД - 400 000 лева, на ЕТ "Пламен Узунов" - 800 000 лева, по какъв начин да се извърши плащането не е посочено. Събрано е и потвърждение за извършено плащане от 4.12.2008 г., съгласно което "Калон Комерс" ЕООД е изплатило на четирите посочени фирми общо сумата от 7 290 000 лева. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като неоснователни възраженията на касатора, че е ирелевантно за спора установяването на произхода на получените от "Калон Комерс" ЕООД заемни средства от Аида Джозикиан. За доказване на произхода на средствата по делото е приложен договор за заем от 26.11.2008 г., сключен между А. Джозикян и "Калон Комерс" ЕООД, представлявано от А. Джозикиан, но липсват документи как е получена сумата в брой, по банков път, дата и място на получаване. В ревизионното производство е констатирано, че "Калон Комерс" ЕООД има една открита през 2008 г. банкова сметка, а от приложените оборотни ведомости за м. 12.2008 г. на дружеството е видно, че салдата по сметки 503 и 504 са нулеви и няма движение по сметки. Не са представени счетоводни разпечатки, от които да е видно осчетоводено получаване на парични средства в "Калон Комерс" ЕООД, а в подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2008 г. е декларирано, че дружеството не е извършвало дейност и не дължи данъци по ЗКПО. Видно от получените отговори по изпратено искане по линия на СИДДО до Канада Аида Джозикиан посочва, че не знае да има такова учредено или регистрирано дружество на нейно име в България, нито е изплатила парична сума на "Калон Комерс" ЕООД. При извършената справка в Агенция "Митници" не е установено Джозикиан да е декларирала внос или износ на парични средства. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел за недоказано твърдението на касатора за получен заем от "Калон Комерс" ЕООД в размер на 7 400 000 лв., съответно сумата в размер на 7 290 000 лв., с която са закрити задължения към доставчиците представляват неотчетени приходи от дейността на РЛ. Относно преобразуване на финансовия резултат за 2007 г. на основание чл. 46, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 6065100.00 лева, представляваща отписани задължения, за които не се отчетени приходи - неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на закона. Не е спорно по делото, че към РЛ са издадени през м. 09.2002 г. фактури на обща стойност 7 208 120 лв. от доставчиците "Бел" ЕООД, "Горанова трейд" ЕООД, "Персенк" АД, "Сингълс-С" ЕООД. Общата стойност на извършените през 2002 г. плащания по същите фактури е 339 000 лв., а през 2007 г. - 602 217,26 лв. /общо 941 217,26 лв./. или неплатен остатък по всички фактури 6 266 902,74 лв. Общият размер на прихванатите задължения към тези доставчици срещу вземанията /в с/ка 402/ на 31.12.2007 г. е в размер на 6 060 100 лв., а разликата от 5 000 лв. е осчетоводена като разход в сч. с/ка 609 "Други разходи". Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания касаторът не е представил доказателства за осъществени авансови плащания от "Захар био" АД към "Бел" ЕООД, "Горанова трейд" ЕООД, "Персенк" АД, "Сингьлс-С" ЕООД, както и доказателства от какво произтичат вземанията на "Захар био" АД в размер на 6065100.00 лв. Предвид разпоредбата на чл. 103 ЗЗД прихващане може да се извърши само ако между страните съществуват вземания и задължения, които са изискуеми и ликвидни. В случая обаче няма доказателства "Захар био" АД да има вземания към горепосочените доставчици. Правилно ревизиращите органи съдът са приели, че към м. 09.2007 г. изтичат 5 години от възникване на задълженията към доставчиците "Бел" ЕООД, "Горанова трейд" ЕООД, "Персенк" АД, "Сингълс-С" ЕООД, поради което на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО същите следва да се отпишат и да бъде увеличен ФР за 2007 г. със сумата от 6 065 100 лв., защото не са отчетени приходи от отписване на тези задължения. Необосновано е твърдението в жалбата, че не са налице доказателства относно моментът на настъпване на изискуемостта. В жалбата няма конкретни възражения относно непризнати разходи за амортизации за актив "Програма за предприсъединителни фондове". Същият е заведен в данъчния амортизационен план на 28.02.2005 г. като размера на годишната данъчна амортизация е 133 400,04 лева. По време на ревизията от дружеството са изискани всички документи, въз основа на които е заприходен актива, стопанските операции при заприхождаването, отчетени приходи и разходи /амортизации/ по години, счет. статии и суми. В писмено обяснение обаче касаторът е посочил, че в архива не са намерени търсените документи. Законосъобразно съдът е приел, че за "Захар Био" АД не е изпълнено условието на чл. 10 от ЗКПО за признаване на разход за амортизации на актив "Програма за предприсъединителни фондове" в размер на 133 400,04 лв. за 2007 г. и 2008 г. Не са спазени регламентираните в чл. 38 ДОПК срокове за съхранение на документи, подлежащи на данъчен контрол, поради което РЛ не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Обосновано е отказано намаляване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. С оглед изложеното, решението е правилно, не е засегнато от пороците релевирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК в размер на 12310,59 лв. - определен на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,