Определение № 534 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 521/2026 г.

Производството е по чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Т. П. от гр. Кюстендил, чрез пълномощник, против определение № 2038 от 08.12.2025 г., постановено по адм. д. № 599/ 2025 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, с което съдът е отхвърлил негово искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед № 21-4332-005871/ 19.10.2021 г. на полицейски инспектор, отдел "Пътна полиция" при СДВР - София, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - "временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е преценил в съответствие с доказателствата и закона целесъобразността както на принудителната мярка, така и на предварителното й изпълнение, предвид връчване на акта повече от четири години след неговото издаване. Л. П. твърди, че не са обсъдени всички наведени от него възражения за нецелесъобразност, незаконосъобразност и несъразмерност на приложената ПАМ. Твърди също, че забавянето на административния орган да му връчи акта не е съобразено от съда с оглед и на твърденията му за нецелесъобразни действия на администрацията. Частният жалбоподател смята определението на съда неправилно. Иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд приеима частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с оспорената заповед № 21-4332-005871/19.10.2021 г. на полицейски инспектор, отдел "Пътна полиция" при СДВР - София на Л. П. е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП - "временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". Предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на закона, като в хода на производството оспорващият не е представил надлежни убедителни доказателства, обосноваващи вероятността от претърпяване на значителни и непоправими имуществени вреди в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Поради това съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закон. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя, наведени и в частната жалба, не са във връзка с посочените в чл. 166, ал. 2 АПК основания. Доводите за накърняване на принципа за пропорционалност, евентуалната незаконосъобразност и нецелесъобразност на самия акт са доводи по съществото на спора. Възражението за късното връчване на заповедта е неотносимо към основанията, изискуеми от закона, за да бъде спряно предварителното изпълнение на редовно връчения на адресата акт. Всяко предварително изпълнение на административния акт несъмнено може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. Това засягане изисква настъпването на вреда, която да бъде значителна или трудно поправима. Тежестта на доказването й е за оспорващия. В случая жалбоподателят нито навежда конкретни твърдения за такива вреди в искането си за спиране на предварителното изпълнение на акта, нито представя доказателства. Като е отхвърлил искането, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд