Определение № 3184 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 745/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по подадената от Р. Д. Д. молба за отмяна с вх. № 4049 от 09.02.2024 г., насочена срещу решение № 1246 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3536/2021 г. на РС – Плевен, което е потвърдено с неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение № 49 от 22.02.2022 г. по в. гр. д.№ 970/2021 г. на ОС – Плевен. Поддържаните основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С молбата са представени като нови доказателства следните писмени доказателства: препис от решение № 1246 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 3536/2021 г. на РС – Плевен, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.07.2021 г., постановление за потвърждаване на отказ да се образува досъдебно производство от 30.07.2021 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.12.2008 г., уведомителни писма от 07.06.2021 г. и 14.06.2021 г. от Областна дирекция на МВР – Плевен, писма от община Плевен от 06.11.2008 г., 08.06.2016 г., 01.07.2016 г., 03.04.2017 г., 15.03.2018 г. и 17.05.2018 г., констативен акт № 21/09.10.2008 г., скица от 10.04.2017 г. и нотариален акт № 149/24.09.2004 г. за покупко-продажба. С разпореждане от 10.04.2024 г. са дадени указания на молителката да уточни кое е новото фактическо обстоятелство от значение за изхода на спора, за изясняване на което са представени писмени доказателства, както и установена ли е по надлежен съдебен ред неистинността на показания на свидетел по делото, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото /налице ли е влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство/. Молителката е подала молба от 13.05.2024 г., с която не е уточнила кое е новото фактическо обстоятелство, от значение за изхода на спора. Посочила е, че не разполага с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, от които да се установява, че свидетелят С. М. И. е лъжесвидетелствал. Ответницата по молбата не е подала отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна и в уточняващата молба на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените твърдения не покриват фактическия състав на визираното основание за отмяна. Молбата за отмяна обективира несъгласието на молителката с формираната правораздавателна воля по влязлото в сила решение. Освен изявленията, съставляващи по своето естество оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, не са заявени твърдения за факти, включени в горното основание за отмяна. Представеният препис от съдебен акт е на решението, чиято отмяна се иска. Останалите документи са приети като писмени доказателства в първоинстанционното и въззивното производство. По същество молителката е изложила оплаквания за неправилност на решението, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Второто поддържано основание е отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като се посочва, че показанията на свидетеля И. са неверни. Цитираната разпоредба изисква по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на свидетелски показания, които са обусловили изхода на спора. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда, споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК /когато наказателно производство не може да бъде образувано/. Установяване по този ред на неистинността на показанията на свидетеля, не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. Посочва се единствено, че същите не отговарят на обективната истина. В обобщение, всички изложени по-горе съображения обуславят извод за недопустимост на молбата за отмяна, която следва да бъде оставена без разглеждане. Производството по делото подлежи на прекратяване. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,