Определение № 2273 от 24.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 445/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Дженерали застрахване“ АД за изменение на определение № 1531/01.06.2026 г. по т. д. № 445/2026 г. на ВКС, ІІ т. о. в частта относно присъдените в полза на ответника по касация М. А. Р. разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 евро, представляващи договорено и надлежно заплатено адвокатско възнаграждение, като се претендира тяхното намаляване на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна със становище за неоснователност на искането. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същата не е постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, който в случая тече от постановяването на определението по чл. 288 ГПК. Съобразно данните по делото молбата е подадена по пощата на 02.07.2026 г., а актът, чието изменение се иска по реда на чл. 248 ГПК, е постановен на 01.06.2026 г., следователно срокът е пропуснат с един ден. На посоченото основание искането, обективирано в молба вх. № 11561/03.06.2026 г., не подлежи на разглеждане по същество. Така мотивиран, съдът