Определение № 252 от 07.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 422/2026 г.
ВКСIII наказателно отделение07.05.2026 г.докладчик Блага Иванова
Диспозитив
ИЗПРАЩА НОХД № 77/26 по описа на Районен съд, Берковица, за разглеждане от РАЙОНЕН СЪД, МОНТАНА. Копие от определението да се изпрати на Районен съд, Берковица. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С определение № 36 от 30.04.2026 г по НОХД № 77/26 по описа на Районен съд, Берковица, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Районен съд, Берковица, по обвинителен акт на Районна прокуратура, Монтана, срещу Г. И. Б. и М. В. С. за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Делото е подсъдно на Районен съд, Берковица, по правилата на местната подсъдност. На основание чл. 29, ал. 2 НПК, съдиите от посочения съд са се отвели, което е обусловило необходимост от прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на настоящата инстанция, на основание чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намира, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за промяна на местната подсъдност, поради следните съображения: Делото е образувано в съда, на който е подсъдно, но поради отводите на работещите там съдии, не може да бъде сформиран състав, който да го разгледа. При това положение, необходимостта от провеждане на съдебно производство налага пренасяне на делото от Районен съд, Берковица, в друг, еднакъв по степен съд, който се намира в териториална близост със съда по подсъдност, а именно: РАЙОНЕН СЪД, МОНТАНА. По изложените съображения, ВКС намери, че НОХД № 77/26 по описа на Районен съд, Берковица, следва да бъде изпратено на Районен съд, Монтана, за което да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВКС, ІII НО,
Цитирани разпоредби
4- чл. 20, ал. 2 НК
- чл. 29, ал. 2 НПК
- чл. 43, т. 3 НПК
- чл. 212, ал. 4