Определение № 6780 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. П. Т., В. В. Л., К. С. и К. Т., чрез адв. Д. Петкова като процесуален представител, против определение № 4811 от 20.04.2026 г., постановено по адм. дело № 634/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърденията са, че предявената жалба е допустима като предявена срещу отказ на административния орган по заявление за регистрация и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, т.е. срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът - главен архитект на Община Варна, чрез пълномощника му гл. юрк. И. Стамова, в срока по чл. 232 АПК, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното определение, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели срещу писмо рег. № АУ141528ВН_003ВН от 13.02.2026 г. на главния архитект на Община Варна и е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът е приел, че предявената жалба е недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспореното писмо не носи белезите на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. След преценка на съдържанието на писмото е установено, че същото е с характер на уведомление по чл.5в от ЗУТ, тъй като органът е констатирал нередовности на подаденото от жалбоподателите заявление за въвеждане в експлоатация на строеж и е дал указания за отстраняването им, а именно за подписване на заявлението от всички възложители на строежа; предоставил е 14-дневен срок за това с предупреждение, че при неотстраняване на установената нередовност, административното производство ще бъде прекратено. Оспореното определение е правилно. Обосновани от доказателствата и съответни на приложимия закон са изводите на първостепенния съд относно характера на оспореното писмо, а именно, че е акт по чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ, с който са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности в заявлението, подадено от жалбоподателите. Съгласно разпоредбата, административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. Последиците от неизпълнение на указанията са уредени в ал. 2 на същата разпоредба, която визира прекратяване на производството от административния орган, т.е. на съдебно оспорване подлежи именно този акт на органа, който е краен, приключващ образуваното административно производство. От приложените по административната преписка документи се установява изискването за еднократност по смисъла на чл.5в, ал. 1 ЗУТ, на указанията на органа за отстраняване на нередовности, тъй като процесното писмо е в отговор на подадено ново заявление от 22.12.2025 г. на частните жалбоподатели. При тези данни изводът на съда за недопустимост на жалбата е правилен, тъй като не е налице изричен отказ на сезирания орган, а наведените в частната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Оспореното писмо носи белезите на акт по чл. 30, ал. 2 АПК във връзка с чл. 5в, ал.1 ЗУТ и с него се дават указания за отстраняване на нередовности на заявлението. Възраженията в частната жалба срещу дадените от административния орган указания не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Тези доводи биха били относими при оспорването на последващия акт на административния орган за прекратяване на производството на основание чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ, респ. в случай на постановен изричен отказ - в производството по неговото оспорване. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски от ответника е основателна и съдът осъжда жалбоподателите да заплатят на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 51,13 евро, равняващи се на 100,00 лв., определени по реда на чл. 143, ал.3 АПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение