Определение № 4020 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3061/2026 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Т. Б., против разпореждане № 260002/24.04.2026 г. по гр. д. № 2480/2019 г. на РС - Разград, с което е върната неговата жалба против постановеното решение по делото, поради подаването й след изтичане на срока за обжалване. В частната жалба са наведени доводи относно наличие на предпоставки на чл. 303 ГПК, изразяващи се в неистини по относимите за правния спор факти, изнесени от представителя на насрещната страна и от вещото лице. Жеалбоподателят твърди, че е сезирал районната прокуратура, но получил отказ от образуване на досъдебно производство; че е сезирал МВР, но сигналът му е изпратен на районна прокуратура. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: Производството по гр. дело № 2480/2019 година по описа на Разградския районен съд е било образувано по предявен от В. Т. Б. срещу „Банка Пиреос България“ АД, респ. „Юробанк България“ ЕАД иск за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 12 200 лв., представляваща внесена сума по договор за депозит. С решение № 187 от 13.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2480/2019 година, състав на Районен съд – Разград е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Решението е потвърдено с решение № 134 от 24.11.2020 г. по в. гр. д. № 210/2020 г. по описа на Окръжен съд – Разград. Последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 393 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 659/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. След влизане на решението в сила (14.05.2021 година) жалбоподателят е депозирал редица искания пред Районен съд – Разград с цел да предизвика преразглеждане на делото поради изложени от него твърдения за неистинност на заключението на вещото лице. Посочените искания са разглеждани като молби за отмяна на влязло в сила решение и същите са били връщани от районния съд с разпореждания, потвърждавани от ВКС по гр. дело № 759/2023 на ВКС, IV г. о. и гр. дело № 893/2024 г. на ВКС, III г. о. В настоящото производство се обжалва поредното разпореждане на Районен съд – Разград, с което молбата му за отмяна е върната като нередовна. Със заявление вх. № 21777/24.11.2025 г., подадено до ВКС, В. Б. е изразил поредно несъгласие с постановеното по гр. д. № 2480/2019 г. на Разградския районен съд решение. Твърди, че по делото е представил всички необходими документи, които са счетени за недостатъчни от районния съд за уважаване на исковата му претенция. Твърди още, че се е обърнал към РП - Разград във връзка с изложени в съдебното производство неверни твърдения от насрещната страна, но прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство. Излага съображения и за неверни данни в заключението на вещото лице по изготвена съдебна експертиза. С разпореждане № 42/19.02.2026 г. на ВКС заявлението е прието за частна жалба срещу разпореждане № 260007/12.11.2025 г. на РРС и делото е върнато на този съд за нейното администриране. В изпълнение на указанията на ВКС, районният съд с разпореждане № 260000/11.03.2026 г. е дал указания на В. Б., съгл. чл. 260 т.1-4 ГПК, както и да внесе ДТ по сметка на ВКС в размер 7,67 евро. Със заявление № 260156/18.03.2026 г. В. Б. е посочил, че обжалва решение № 187/13.07.2020 г. като „неправилно, взето в резултат на неверни показания от представителите на Банка „Пиреос“. Прави искане да бъде отменен съдебният акт като неправилен и незаконосъобразен. С ново разпореждане № 260001/19.03.2026 г. районният съд е дал указание до жалбоподателя да посочи кой съдебен акт обжалва с жалбата, адресирана до ВКС, и в какво се състои неговата порочност. Със заявление вх. №260214/22.04.2026 г. В. Б. уточнява, че обжалваното от него решение № 187/13.07.2020 г. е неправилно, като взето в резултат на неистинни изказвания на представителите на Банка „Пиреос“ - клон Разград. Отново моли да бъде отменен този съдебен акт. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 260002/24.04.2026 г. районният съд е върнал жалбата на В. Б., депозирана във ВКС с вх. № 21777/24.11.2025 г. и уточнена с последващи заявления, като е приел, че същата е подадена срещу решение по гр.д. № 2480/2019 г., след изтичане на срока за неговото обжалване, съответно - същото е влязло в сила. В мотивите на разпореждането районния съд е обсъдил и липсата на твърдения от страна на жалбоподателя, обуславящи допустимост на производството за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК. С оглед така изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е правилно, макар и по д руги съображения. Жалбата на В. Б., депозирана във ВКС с вх. № 21777/24.11.2025 г., макар и първоначално определена като частна жалба срещу разпореждане № 260007/12.11.2025 г. на РРС, представлява молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. дело № 2480/2019 г. на РС - Разград, видно от депозираното впоследствие заявление от жалбоподателя с вх. № 260156/18.03.2026 г. Администриращият съд е дал указание на молителя с разпореждане № 260001/19.03.2026 г. да конкретизира и уточни искането си като указанията на съда не са изпълнени, а е депозирано последващо заявление, съдържащо становището на жалбоподателя за неправилност на влязлото в сила решение, изразено и в предходни негови искания за отмяна на същото решение. С обжалваното разпореждане на практика е върната молба за отмяна на влязло в сила решение, поради неотстраняване в срок на нередовности по нея, констатирани от районния съд, макар същият да е изложил и други съображения. Съгласно процесуалния закон съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал.1 ГПК. При констатация, че тя не отговаря на изискването за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, както и че не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съдът я оставя без движение, като дава едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. В случая съдът е констатирал, че молбата не съдържа точно и мотивирано изложение на исканията на жалбоподателя, респ. – на основанията за отмяна, като е дал указание за конкретизация на молбата. Поради неизпълнението на дадените указания молбата за отмяна е подлежала на връщане и с обжалваното разпореждане районният съд е постановил съдебния си акт в тази насока. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.