Определение № 166 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 679/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, представлявана от юрисконсулт И. Х., за спиране изпълнението на въззивно решение № 10084 от 22.01.2021г. по в.гр.д. № 334/2020г. на Софийски апелативен съд, 14 състав. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение от 13.06.2019г. по гр.д. № 5007/2018г. на СГС, I ГО, 10 състав в осъдителната му част, с която „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД е осъдена да заплати на В. И. Г. на основание чл.59 ЗЗД сумата 96 968,24 лева и законната лихва върху нея, считано от 16.04.2018г., представляваща размера, с който се е обогатила без основание поради спестени разходи, съответстващи на размера на задатъка за участие в три поредни публични продани по изп.дело № 20127190400632 на ЧСИ Ст. Я., за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице, чийто дълг не е бил намален с тези суми в изпълнителното производство. Въззивното решение е съобщено на молителя на 19.02.2021г., а касационната жалба срещу него е подадена на 19.03.2021г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК в размер на 96 968,24 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 19.03.2021г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 10084 от 22.01.2021г. по в.гр.д. № 334/2020г. на Софийски апелативен съд, 14 състав. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение