Определение № 723 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК вр. чл. 248, ал. 4 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Солвита“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Костинброд, представлявано от управителя П. П. чрез процесуалния представител адв. И. Кишкова, срещу Определение № 8895 от 17.07.2024 г., постановено по адм. дело № 702/2022г. от тричленен състав на ВАС, ІV-то отд. с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение за решаване на спора по същество. Насрещната страна – Комисия за защита на конкуренцията, в срока по чл. 232 АПК, взема становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на постъпилата частна жалба. Насрещната страна - „Емайлхим“ АД, в срока по чл. 232 АПК, не взема становище, въпреки предоставената му от съда възможност. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на частния жалбоподател, отговорът на частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима, въпреки посоченото от тричленния състав на ВАС, че определението им не подлежи на обжалване. Същата е основателна по съображения, различни от посочените в нея. Обжалваното определение е постановено по искане на частния жалбоподател по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК /макар в искането да е сгрешен номерът на релевантния законов текст/. Тричленният състав на ВАС с акта си е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател, депозирано в съда с вх. № 2283/02.04.2024г. Съдът е разгледал и двете процесуални възможности – както извличайки от съдържанието на искането да се произнесе по чл. 245, ал. 3 ГПК, така и следвайки формалното посочване на искането, с което е сезиран - чл. 248, ал. 1 ГПК. При произнасянето си е посочил защо цялото искане е недопустимо и на двете, съдържащи се в него основания и го е оставил без разглеждане. Съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗК, решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на обжалване пред Административен съд-София област, а то от своя страна подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на ВАС по жалбата е окончателно, а за производството по жалбата се прилагат правилата на глава дванадесета от АПК (чл. 208 и сл.). На първо място, не можем да приемем, че е било налице искане по чл. 248 от ГПК /както е приел съставът на ВАС/, защото искането е било уточнено с молба от 10.06.2024г. Действително, според чл. 248, ал. 3 ГПК определението, с което е изменен съдебния акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решението на съда не би подлежало на последващ контрол за законосъобразност, тъй като е окончателно. В този случай не би трябвало да подлежи на обжалване и определението, с което това решение е допълнено или е оставено без разглеждане искането за допълване. Тези разсъждения на съда биха били правилни, ако е налице искане по чл. 248, ал. 3 ГПК. Такова искане обаче вече е разгледано и като просрочено е оставено без разглеждане на 19.01.2023г. По произнасянето с правна квалификация чл. 245, ал. 3 ГПК, настоящата инстанция намира, че същото в тази си част подлежи на обжалване, доколкото е неприложим в настоящото производство чл. 274, ал.4 ГПК, а чл. 229, ал. 1,т.1 АПК. Производството по чл. 245, ал. 3 касае процедура по издаване от съда на обратен изпълнителен лист в случаите, когато иск срещу длъжник, срещу когото е допуснато предварително изпълнение и той е спрял изпълнението и е представил обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите бъде отхвърлен с влязло в сила решение. В този случай съдът, който е постановил решението, издава т.нар. обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Тричленният състав на ВАС е изследвал наличието на предпоставките за подаване на това искане и е намерил, че такива не са налице, за да бъде то разгледано. Това представлява неправилно прилагане на закона, доколкото липсата на една от предпоставките, а именно – съдебно решение, което да отрича правото на разноски предполага неоснователност на искането, а не недопустимост. Поради това, искането е следвало да бъде отхвърлено, а не да бъде оставяно без разглеждане. Не е възможно използването на това средство за защита, поради пропускане на срока за изменение на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, тъй като липсва съдебно решение, с което е отхвърлен иск срещу длъжника. Водим от изложеното и на осн. чл. 234, ал. 1, 235 и чл. 229 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,