Определение № 53 от 21.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 33/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. А. от ВАК, срещу определение № 758 от 06.11.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 3 634/2013 г., с което се оставя без разглеждане частната касационната жалба на дружеството, подадена срещу определение № 2 669 от 03.07.2013 г. по ч. т. д. № 1 106/2013 г. на Варненски окръжен съд. С последното е отменено определение от 10.04.2013 г. по гр. д. № 19 075/2012 г. на Районен съд [населено място], ІХ състав и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и ВКС да разгледа депозираната частна касационна жалба по същество. Ответникът по частната жалба – [фирма] – САЩ не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С обжалвания съдебен акт ВКС,ТК, първо отделение е оставил без разглеждане подадената частна касационна жалба от [фирма] [населено място], като е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК. С определение от 10.04.2013 г. по гр. д. № 19 075/2012 г. Варненският районен съд е прекратил производството по делото, поради наличие на арбитражна клауза. Този съдебен акт е отменен от ОС [населено място] (определение № 2 669/03.07.2013 г. по ч.т.д. № 1 106/2013 г.) и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопро-изводствените действия. Определението на Варненски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в обхвата на съдебните актове подлежащи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на В. за подведомствеността на делото, не е преграждащо за развитието на производството по делото, нито има характер на определение, разрешаващо материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство по смисъла на цитирания текст. При тези фактически данни, определение № 758 от 06.11.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 3 634/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение