Определение № 2100 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на касатора Община Раковски срещу определение №224/19.06.2023г., постановено по в.гр.д.№539/2022г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като при определяне на адвокатското възнаграждение, което се е следвало на процесуалния представител на насрещната страна, съдът неправилно е приложил Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след измененията й с ДВ, бр.88/04.11.2022г.В тази връзка е необоснован извода на съда, че договорът за правна защита и съдействие между ищцата и адв.Р.Д. е бил сключен на 05.01.2023г.Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго по същество, с което да коригира размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, който следва да се определи при редакция на цитираната наредба към 31.07.2020г. В срок е постъпил отговор от адв.Р.Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. Производството пред въззивния се е развило в едно съдебно заседание, което е проведено на 09.01.2023г.Въззиваемата е била представлявана от адв.Р.Д., който е представил списък за разноски и договор за правна защита и съдействие, сключен със страната на 05.01.2023г.Въззивният съд е постановил нарочно определение, с което е приел представените от пълномощника списък и разноски, а насрещната страна не е изразила становище по тях, в т.ч. и относно датата на съставянето им.Изложеното означава, че въззивният съд е бил обвързан от датата на съставяне на документа.Към 05.01.2023г. е действала разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1 за МРАВ, ред., ДВ, бр.88 от 2022г., която е била приложена от въззивния съд. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд