Определение № 8539 от 05.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7504/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби подадени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД чрез адв. И. Церовски и от Комисията за енергийно и водно регулиране против определение № 23930/15.06.2026 год. постановено по адм. дело № 3805/2025 год. по описа на Административен съд София-град, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, поради и което се моли за отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Комисията за енергийно и водно регулиране представя писмен отговор по частната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в който посочва, че счита същата за основателна по отношение на оспореното определение. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД представя писмен отговор по частната жалба на КЕВР като излага становище, че същата е основателна по отношение на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частните жалби за допустими като подадени в срок и от страни с правен интерес от обжалването. Разгледани по същество частните жалби са основателни. Производството пред АССГ е образувано по подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД искова молба против Комисията за енергийно и водно регулиране, с която се претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на 67 479 510 лева от незаконосъобразен акт - решение № Ц-19/1.7.2022 год. признат за такъв с влязло в сила съдебно решение - решение № 9166/24.7.2024 год. постановено по адм. дело № 3227/2024 год. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е прието, че частта на решението на КЕВР, раздел ІІ, т. 5.3, с която са определени, считано от 01.07.2022 год. цени, по които електроразпределителното дружество предоставя достъп и пренос до собствените им електроразпределителни мрежи, е незаконосъобразна. С обжалваното определение административният съд отменил определението си от 17.03.2026 год., с което е даден ход на устните състезания по делото и спрял производството по делото до приключване производството по адм. дело № 6473/2025 год. на АССГ. За да постанови горния резултат първоинстанционният съд приел, че след отмяната на решение № Ц-19/01.07.2022 год. Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да се произнесе отново във връзка с дадените указания, каквото е и сторила с решение № Ц-28.05.2025 год., с което са утвърдени нови цени. Посочено е, че след извършване на проверка в деловодната система е установено, че решение № Ц-28.05.2025 год. е оспорено пред Административен съд София град, по повод на което е образувано адм. дело № 6473/2025 год., по което е постановено решение от 01.06.2026 год., което не е влязло в сила. Същото е оспорено пред ВАС с касационна жалба от 10.06.2026 год. Въз основа на горното административният съд приел, че производството по адм. дело № 6473/2025 год. е преюдициално по отношение на процесното като от решаването му зависи преценката дали следва да е налице една от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, АССГ спрял производството по делото. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима субсидиарно по чл. 144 от АПК, която предполага пряка връзка между две висящи дела и обусловеност на спора по едното от решаването на спора по другото, т.е. да е налице преюдициален характер на спора по първото дело спрямо произнасянето по същество по второто. Тази предпоставка на закона в случая не е налице. Тук следва да се посочи, че след като нормата на чл. 154а от АПК става част от позитивното право на 05.08.2025 год. позоваването на чл. 229 от ГПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е за ищеца. Основателността на такъв иск предполага установяването на няколко кумулативно дадени предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; реално настъпила вреда от административния акт, действието или бездействието, и наличието на пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, и настъпилата вреда. Поради това и доколкото в случая се претендират вреди от конкретно посочен от ищеца отменен административен акт, който е отменен от съда с влязло в сила решение, то производството за законосъобразността на решение № Ц-28.05.2025 год., по повод на което е образувано адм. дело № 6473/2025 год. по описа на Административен съд София-град, не обуславя правилното решаване на спора по съществото му в настоящото производство по ЗОДОВ. Двете дела освен, че са с различен предмет, касаят и различни административни актове. Също така, следва да се посочи, че дори и при отмяна/потвърждаване на решение № Ц-28.5.2025 год. на КЕВР, то това няма да повлияе по никакъв начин на вече отмененото решение № Ц-19/1.7.2022 год. на КЕВР, от което „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД претендира вреди. Според Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 год. по т. д. 1/2017 год. на ВКС-ОСГТК, връзката между делата, която има предвид цитираната от АССГ разпоредба на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, е обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценката на съда по двете дела. В конкретния случай такава обусловеност липсва. В заключение следва да се посочи още, че административният съд не е изложил мотиви кое налага процесното адм. дело № 3805/2025 год. по описа на Административен съд София-град да бъде спряно до приключването на адм. дело № 6473/2025 год. на същия съд с окончателен акт. С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,