Определение № 4764 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 529/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби, вх. № 30115/07.11.2024 г. и № 30898/18.11.2024 г. от Е. Д. М. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 20866 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9333 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното определение е върната подадената от М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) искова молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000, 00 лв., претърпени в резултат на Доклад от 01.03.2022 г. по повод на депозирана от М. молба за условно предсрочно освобождаване, изготвен от Н. Николов, служител на ГДИН. Наред с това производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ГДИН със седалище и адрес на управление в София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява, че частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, като преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Производството по адм. дело № 9333/2023 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба на М. (л. 3-5 от първоинстанционното дело), със сочен в нея ответник ГДИН, за осъждането му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и физически страдания (страх, притеснение, безпокойство, безпомощност, отчаяние, ужас, накърнено достойнство, паник атаки, депресия и хипертония), в размер на сумата от 20 000 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 20.09.2023 г., претърпени в резултат на Доклад от 01.03.2022 г. (л. 32-35, пак там) по повод на депозирана от М. молба за условно предсрочно освобождаване, изготвен от Н. Николов, служител на ГДИН. С обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционният съд е формирал решаващия извод, че предявеният против ГДИН иск за неимуществена обезвреда е недопустим. Мотивирал се е, че соченият в исковата молба доклад не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с него не се пораждат права и задължения за ищеца, не се засягат конкретни негови интереси и същият съдържа констатации с информиращ характер. Посочил е, че М. не твърди, вследствие на този Доклад, да е издаден индивидуален административен акт с неблагоприятни за него последици. Изложил е съображения, че съдържанието на Доклада не се идентифицира с незаконосъобразност на действията по изготвянето му. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно, и не страда от сочените от частния жалбоподател пороци, които да обосновават отмяната му. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, настъпили вследствие на отменен, като незаконосъобразен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, при установяване на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностни лица на органа при изпълнение на административната му дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени, като незаконосъобразни, или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Обоснован е формираният от административния съд извод за недопустимост на предявения от М. против ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000, 00 лв. Видно от изложеното в подадената искова молба, лишеният от свобода претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на Доклад от 01.03.2022 г. по повод на депозирана от него молба за условно предсрочно освобождаване, изготвен от Н. Николов, служител на ГДИН. Този Доклад няма характер на административен акт, резултат от административна дейност, както правилно е приел административният съд. Изготвянето на този Доклад е част от процедурата, която се следва в хода на производство по молба на осъдено лице за условно предсрочно освобождаване, доколкото началникът на Затвора, където лицето изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ е задължен да даде становище по молбата. Дейността по изготвяне на Доклада за целите на процедура по чл. 70 от Наказателния кодекс (НК) не е административна. Условното предсрочно освобождаване се постановява не с административен акт на ответника по иска, а със съдебен акт, като преценката за наличие на предпоставките за това е на съответния съд. По изложените съображение, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия