Определение № 92 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1317/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Георгиева Ф., представлявана от адв. М. К., против въззивно решение № VІ-121/06.11.2013 г., постановено по възз.гр.д. №1374/2013г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отменено Решение №56/10.04.2013г. по гр.д.№511/2012г. на Районен съд - Поморие. С атакувания съдебен акт е обявен за относително недействителен на осн.чл.26 СК вр. с чл.26 ал.2 предл.3-то ЗЗД договорът за продажба на семейно жилище – лична собственост на Ю. Х. Х., сключен без съгласието на съпруга й – А. М. Х.. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да се спре производството по делото, по следните съображения: К. твърдят в касационната си жалба и изложението към нея по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на приетото от въззивния съд разрешение, че продаденият имот има характеристиката на семейно жилище, както и че е налице последващо съгласие за сключване на сделката от съпруга – несобственик на имота. Разрешаването на тези въпроси е обусловено от отговора по т.2 на въпроса, предмет на образуваното тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК - „Каква е сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласие на другия съпруг и без разрешение на районния съд?”. Ето защо настоящото производство следва да бъде спряно до постановяването на решение по тълк.д. № 5/2013 г. ОСГТК, в каквато насока са поддържани доводи и в представеното от жалбоподателката изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение