Определение № 718 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Aдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена „Мак Турс“ АД, ЕИК811020147, против Определение № 5100 от 14.11.2025 г. по а.д. 2212/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против т. 2, т. 3 и т. 4 от Решение № 443/26.09.2025 г. на Общински съвет – Благоевград и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Общински съвет – Благоевград не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд приел, че оспорването за недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като Решение № 443/26.09.2025 г. на Общински съвет – Благоевград не е административен акт и всички оспорвани точки от решението имат производствен характер, обезпечаващ евентуалното издаване на краен индивидуален административен акт за отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода № 01610232/17.08.2009 г. с титуляр „МАК ТУРС“ АД, издадено от министъра на околната среда и водите. По тези съображения Административен съд – Благоевград е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав и препраща към тях, съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, предвид което не следва да ги преповтаря. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. В случая, оспореното решение представлява етап от процедурата по издаване на индивидуален административен акт – решение за отнемане разрешително за водовземане) и същото не подлежи на самостоятелно обжалване и съдебен контрол за законосъобразност и не може да бъде предмет на отделна съдебна проверка извън тази на крайния административен акт, с който производството ще приключи. Липсата на подлежащ на оспорване акт е абсолютна процесуална пречка за съдебното производство, която съдът правилно е установил и въз основа на която е направил законосъобразен извод за недопустимост на съдебното производство. Предвид изложеното, обжалваното определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,