Определение № 75 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 850/29.01.2020 г., подадена от Х. И. Е., П. Т. Е., М. Р. Е., Р. И. Е.-Н., П. И. Е., С. Б. Е., Н. К. К., М. К. К., Е. И. И., Б. И. Б., П. И. И., М. Е. М. и Г. Е. П. чрез процесуалния им представител адв. И.-М. М., срещу разпореждане №148 от 13.01.2020г. по гр.д.№2274/2017г. по описа на Районен съд – Габрово, с което районният съдия е върнал подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязлото в сила решение №182/11.12.2018г. по в.гр.д.№231/2018г. на ОС-Габрово, с което е потвърдено решение №215/16.07.2018г. по гр.д.№2274/2017г. по описа на Районен съд-Габрово поради неотстраняване нередовностите на молбата за отмяна на основание чл.306, ал.2, във вр. с чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поддържат, че обжалваното определение е неправилно, като излагат съображения, че в определения от съда срок ясно и недвусмислено за посочили основанието, на което искат отмяна на влязлото в сила решение, като считат, че представеното заключение на вещото лице по делото е неистинско не почива на факти по делото, а само на лични предположения – основание, изрично посочено в нормата на чл.303, ал.1, т.2, предл. трето ГПК. Считат разпореждането за неправилно и като постановено в нарушение на процесуалния закон, като поддържат, че жалбата следва да бъде върната от ВКС, който според т.12 на ТР №7 от 31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд по чл.306, ал.2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е подадена от жалбоподателите на 03.09.2019г. След като препис от молбата за отмяна е връчен на ответника М. Д. П., действаща като ЕТ „Виа Неон Мария Пенева“ и от същата на 30.10.2019г. е постъпил отговор, делото е изпратено на ВКС. С разпореждане №191/19.11.2019г. на председателя на Второ ГО на ВКС преписката е върната на Районен съд-Габрово. Констатирано, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност според разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК и преписката следва да бъде върната на администриращия съд за привеждане в съответствие с тях, а именно към молбата за отмяна да се приложи изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК, препис от което да се връчи на насрещната страна. Посочено е, че в случай, че указанията не бъдат изпълнени, Районен съд-Габрово следва да върне молбата за отмяна на основание чл.306, ал.2, вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК. С разпореждане №5603/13.12.2019г., постановено по гр.д.№2274/2017г. по описа на Районен съд-Габрово, районният съдия е оставил подадената на 03.09.2019г. молба за отмяна без движение като е дал на молителите указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приложат точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл.306, ал.1 ГПК, с препис за насрещната страна. Съобщението с указанията е връчено на процесуалния представител на молителите на 02.01.2020г., след което на 08.01.2020г. е депозиран документ, озаглавен като изложение на основанията по чл.306, ал.1 ГПК. С обжалваното разпореждане районният съдия е върнал подадената на 03.09.2019г. молба за отмяна, като е изложил съображения, че постъпилият на 02.01.2020г. документ не съдържа изложение на обстоятелствата, относими към основанията за отмяна, посочени в чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК. Приел е, че по своята същност депозираното в отговор на указанията изложение представлява дословно преповтаряне на твърденията в депозираната на 03.09.2019г. молба за отмяна, нередовностите на която е постановено от съда да бъдат отстранени. Извършените от РС-Габрово съдопроизводствени действия съответстват изцяло на установените в процесуалния закон правила, както и на задължителната практика на ВКС по тяхното прилагане. Съгласно чл.306, ал.1 ГПК молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна като изискване за нейната редовност. Липсата на изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, представлява нередовност на молбата за отмяна, която, според даденото в т.10 на ТР №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС тълкуване, трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок за отстраняване на недостатъка. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя, като разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна може да се обжалва пред ВКС на основание чл.306, ал.2 ГПК. В производството по чл.274 ГПК ВКС осъществява контрол по правилността на разпореждането, с което първоинстанционният администриращ съд е върнал подадената молба за отмяна като нередовна. В настоящия случай въпреки дадените от администриращия молбата за отмяна съд точни и конкретни указания за представяне на мотивирано изложение на основанията за отмяна, молителите са преповторили в представения на 02.01.2020г. документ твърденията си, съдържащи се в подадената на 03.09.2019г. молба за отмяна, които и според констатациите, съдържащи се в разпореждане №191/19.11.2019г. на председателя на Второ ГО на ВКС са приети за несъответстващи на изискването на чл.306, ал.1 ГПК. Формалното позоваване на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК в уточнение на първоначално подадената молба, останало неподкрепено с твърдения, обосноваващи приложното поле на поддържаното основание за отмяна, е негодно да обоснове допускане на молбата до разглеждане. Изложените от молителя основания, по същество представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на този акт по реда на инстанционния контрол, но не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. При липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, в това число на поддържаното единствено чрез цитиране на законовата разпоредба основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това, подадената частна жалба вх. № 850/29.01.2020г. следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение