Определение № 5878 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4204/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Д. Й. В. против определение № 240 от 14.01.2025г., постановено по адм.д .№ 1058 по описа за 2024г. на Административен съд - Плевен. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т.3 вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба - Общински съвет - Плевен в писмено становище оспорва основателността й и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира направените по делото разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е извършил преценка относно допустимостта на жалбата на частната жалбоподателка Д. Й. В. против решение № 481 от 19.12.2024г. на Общински съвет - Плевен за назначаване на временно изпълняващ длъжността управител на "Паркстрой" ЕООД гр. Плевен след освобождаването на В. от същата длъжност и обжалване от същата на решението на общинския съвет за това. Съдът е приел, че настоящата жалба за назначаване на временно изпълняващ длъжността, овакантена от В., не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК, не е прието при упражняване на властнически правомощия, а с него се осъществяват правоотношения с гражданскоправен характер. Позовал се е на практика на Върховен административен съд в тази насока. По тези съображения жалбата е приета за недопустима и е оставена без разглеждане Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че жалбата се явява недопустима. Преценката за характера на акта като засягащ права, свободи и законни интереси на гражданите или организациите следва да се извършва винаги индивидуално, т.е. да се преценява дали конкретно оспореният акт непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на конкретния оспорващ. По тази причина дали тълкувателният въпрос по ТД № 6/2023г. следва да се счита като основание за спиране на производството по оспорване решението на ОС Плевен за назначаване на временно изпълняващ длъжността управител на "Паркстрой" ЕООД гр. Плевен след освобождаването на В. от същата длъжност и до приключване на конкурса за това, е въпрос свързан единствено с обстоятелство за непосредственото засягане на правата и законните интереси на оспорващата. За разлика от спора по адм.д № 11651/2024г. по описа на ВАС, чийто предмет е свързан с контрола за законосъобразност на проведена конкурсна процедура, участник в която е и Д. В. и принципният въпрос за характера на акта, с който приключва дадена конкурсна процедура по ТД №6/2023г. е от значение за решаване на посоченото дело, то в настоящия случай не се касае за провеждане на регламентирана от закона конкурсна процедура, т.е. за възможност на обжалване на междинните или крайните актове на същата, а единствено за решение на собственика на капитала да назначи временно управляващ ЕООД до приключване на процедурата от конкурса. Видно е, че в този случай Д. В. не е адресат на акта на ОС - Плевен, тя не е страна в правоотношението по назначаване на временно управляващ дружеството и за нея не е налице изискването на чл. 21 АПК за непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси, т.е. решението за нея няма характер на акт по чл. 21 АПК. С оглед на горното, жалбата правилно е оставена без разглеждане и определението на съда следва да се остави в сила. В полза на ответника по частната жалба, поради своевременното им претендиране и представяне на доказателства за заплащането им следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 900 лв. Водим от горното, Върховният административен съд