Определение № 175 от 06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 949/2017 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК, по частна касационна жалба на Д. Р. Н. срещу определение № 302/30.01.2017 г., постановено по частно гр. дело № 5311/2016 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя (потвърдено е) решение № 7303/27.09.2016 г. по ч. гр. дело № 8442/2016 г. на Софийския градски съд (СГС) – в частта му, имаща характера на определение, с която частично е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на жалбоподателя срещу постановление за възлагане на недвижим имот, постановено от частен съдебен изпълнител, и в същата част е прекратено производството пред СГС. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на същата, като се позовава на тълкувателно решение (ТР) № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС. Възражението за недопустимост на частната касационна жалба е основателно. Съгласно т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Това тълкувателно решение е прието при действието на отменения ГПК от 1952г., но не е изгубило значение и при действието на новия ГПК от 2007 г. С него производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (чл.чл. 435-438) също е уредено като контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство и когато окръжният съд се произнася по съществото на жалбата, неговото решение не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Когато окръжният съд прекрати производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция, тъй като производството пред окръжния съд е контролно-отменително. На касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона (в този смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), като такъв триинстанционен ред не е предвиден за производството по чл.чл. 435-438 от ГПК. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. След като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС – определение № 129/11.02.2011 г. по частно търг. дело № 88/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 8/08.01.2010 г. по частно гр. дело № 538/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 135/13.03.2017 г. по частно гр. дело № 926/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В заключение – подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на апелативния съд, а настоящото частно касационно гражданско производство пред ВКС следва да бъде прекратено – също като процесуално недопустимо. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение