Решение № 6282 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 10636 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1491/2024 г., Административен съд (АС) – Пловдив, V състав, е отхвърлил жалбата на „МОТО ГР - 2014“ ЕООД срещу Решение № 32-809096/08.04.2024 г., издадено от за директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което за внесената и допусната до свободно обращение стока по митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008034333R3/22.04.2021 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 19 710 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 797,89 лева и ДДС в размер на 3 955,35 лева. С решението в полза на ТД Митница Бургас са присъдени разноски в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „МОТО ГР - 2014“ ЕООД, с ЕИК: 206065053, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, Община Карлово, Област Пловдив, [улица], представлявано от управителя Н. В. П.,чрез процесуалния му представител адв. Р. Василева. В същата се прави оплакване, че решението на АС – Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Представят се и писмени бележки. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Пловдив, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения митнически акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък с разноските на л. 28 от настоящото дело. Ответният по касационната жалба - директорът на ТД Митница Бургас, чрез своя процесуален представител главен юриск. В. Стойкова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в становище с приложените писмени бележки. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е била законосъобразността на Решение № 32-809096/08.04.2024 г., издадено от директор на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 59 от АПК във връзка с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква „а“ и § 2, § 3, чл. 85, § 1, чл. 102, § 3, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 108, § 1, чл. 114, § 1, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 16, ал. 1, чл. 54, ал. 1, чл. 55, чл. 56, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, чл. 83 от ЗДДС, за стока по МД с MRN 21BG001008034333R3/22.04.2021 г. е определена нова МС в размер на 19 710,75 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер 1 797,89 лева и ДДС в размер на 3 955,35 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен „МОТО ГР - 2014“ ЕООД. Административен съд - Пловдив е приел от фактическа страна, че на 22.04.2021 г. е подадена МД с MRN 21BG001008034333R3, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, описана като „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Ford, модел: Raptor; тип: Raptor, първа регистрация: 01.01.2010 г.; цвят: 0; раб. обем: 6211; двиг. №: няма данни; шаси №: 1FTEX1E69AFB74040”, код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл. 5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл. 4/1); Код на стоката — код по ТАРИК - 8703 24 90; метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл. 4/16); цена на стоката и валута – 1 318,00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер – САIU7364114 (кл. 7/10). В 3/19 от MRN като пряк представител по осъществения внос е посочено дружеството „Мирамар“ ООД, а в кл. 3/15 като вносител е посочено „МОТО ГР - 2014“ ЕООД. При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) са представени: фактура № RA-E21041203/12.04.2021 г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.”, 4880 rue Berthiaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист№ RA- E21041203, издаден от „9378-6135 QUEBEC Inc.”, 4880 rue Berthiaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, PERMIT-VEHICLE PORTION № L3498884, Морска товарителница № MEDUML052484. За извършения внос са начислени мито в размер на 173,19 лева и ДДС в размер на 381,02 лева, при МС в размер на 1 731,92 лева (преизчислена стойност на 1 318,00 CAD при курс 1,31405 BGN/USD). Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч.: препратеното от канадските митнически власти „Canada Border Services Agency“ до териториални дирекции на Агенция „Митници“ писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, с което е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, която информация е постъпила в ТД Митница Бургас с писмо с рег. № 32-17346/13.01.2023 г. на ТД Митница Бургас; извършения в тази връзка последващ контрол, при който е анализирана постъпилата от канадската митническа администрация с писмо рег. № 32-470240/10.07.2023 г. информация за автомобил със същите характеристики, идентичен VIN (номер на шаси), номер на контейнер, номер на износна декларация, в резултат на който анализ е установено несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в размер на 1 318,00 CAD спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 15 000,00 CAD; възникналите в тази връзка „основателни съмнения“ относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея; разменената кореспонденция между страните, представените от дружеството в отговор на писмо рег. № 32-60346/14.02.2023 г. обяснения и приложеното извлечението от счетоводството му относно автомобила; мотивите на митническите органи да приемат, че липсват достатъчно доказателства в подкрепа на действително платената цена или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата, както и, че са налице основателни съмнения относно МС на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013; основанията им да отхвърлят декларираната МС на стоката, определена на база на фактура № RA-E21041203/12.04.2021 г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.”, и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент, като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически органи, за превозното средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила – 19 710,75 лева. В хода на съдебното производство е проведена съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключение е прието от съда като обективно и безпристрастно изготвено. Според експерта плащането на цената за процесния автомобил е извършено в брой с РКО № 5 от 05.08.2021 г. За да отхвърли жалбата на „МОТО ГР - 2014“ ЕООД срещу оспореният административен акт, АС - Пловдив е приел, че същият е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено и в съответствие с материалния закон, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. На първо място, е дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че в случая „основателните съмнения“ на митническите органи се базират на неопровергана от дружеството информация, предоставена от митническата администрация на Канада по линия на международното сътрудничество, установяваща наличието на несъответствия в цената на автомобила при износ и внос. 3. Съдът е посочил, че с изключение на цената – данните от получената в рамките на административното сътрудничество електронна информация от канадските митнически власти съвпадат с тези по представените документи към МД с MRN №21BG001008034333R3/22.04.2021 г. 4. Предвид изложеното и доколкото било безспорно установено, че декларираната МС за употребявания автомобил не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение за България, съдът е кредитирал получения отговор от канадските власти, който като официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им взаимоотношения по установена форма и ред, представлявал годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения митнически акт и неоснователност на жалбата. Обжалваното решение на АС - Пловдив е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. В касационната жалба на „МОТО ГР - 2014“ ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът твърди, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, възпроизвеждайки съществена част от мотивите на административния акт, без да обсъжда поотделно всяко от възраженията на дружеството. На първо място са наведени твърдения, че съдът неправилно е приел, че митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ относно декларираната МС, при положение че информацията, предоставена от канадските митнически власти с писмо рег. № 32-470240/10.07.2023 г., включително електронният файл с информация за износа, са постъпили след като с писмо с рег. № 32- 60346/14.02.2023 г. от „МОТО ГР - 2014“ ЕООД са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена на стоката по МД. Наред с изложеното се твърди, че съдът е пренебрегнал възраженията на дружеството за липса на надлежна заповед за възлагане на последващ контрол, издадена съгласно чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. Освен това се оспорва и извода на съда за законосъобразно преминаване към метода по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013, предвид обстоятелството, че според касатора вторичните методи по чл. 74, § 2 не са били последователно и мотивирано отхвърлени. На следващо място са изложени аргументи, че изводът на съда, че на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. МС на автомобила следва да бъде определена, като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти, е необоснован и противоречи на разпоредбата на чл. 144, § 2, б. „д“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 г. (РИ), т. к. митническата стойност не може да бъде определена въз основа на цените за износ в трета държава, каквато в конкретния случай се явява Канада. В тази връзка е оспорен и извода на съда, че предоставените данни от Канадските митнически власти са налични на митническата територия на ЕС и че имат еднаква доказателствена тежест с данните от националната митническа информационна система МИСIIIА за декларираните стойности при вноса на тези автомобили в страната. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: На първо място неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е взел предвид аргументите на дружеството за липса на надлежна заповед за възлагане на последващ контрол, издадена съгласно чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. В настоящия случай, по отношение на МД е извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, т. е. проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. За този вид проверка не е предвидено издаване на нарочна заповед за възлагане. Такава заповед според разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се издава, съответно - връчва на декларатора при извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, където не попада настоящият случай. На следващо място според настоящата касационна инстанция - от страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос – налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т. е. налице ли са „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент/ЕС/ № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. Даденият положителен отговор от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция, но при коригиращи мотиви. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от „а“ до „г“ от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато МС не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., въз основа на полученият отговор от канадските власти, представляващ официален документ и годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество. Настоящата съдебна инстанция принципно споделя изводите на първоинстанционния съд и ги намира за обосновани на фактите по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока са следните: С протоколно определение от 10.06.2025 г. производството по делото е спряно на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), до произнасяне с решение по дело Т-296/2025 г. на Общия съд на Европейския съюз, образувано по отправено от Върховния административен съд преюдициално запитване, чиито въпроси са преценени като относими и към приложимото по настоящото дело право на Европейския съюз. С решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз, пети петчленен състав е дал следните отговори на поставените въпроси: 1) Член 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. 2) Член 74, § 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. С определение по хода на делото от 31.03.2026 г. производството по настоящето дело е възобновено. От данните по делото е видно, че в конкретния случай „основателните съмнения“ на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава – Канада, че цената на процесния автомобил, декларирана при изнасянето му от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Съобразена е също така липсата на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура № RA-E21041203/12.04.2021 г., издадена от „9378-6135 QUEBEC Inc.”. Предвид даденото тълкуване на закона в т. 1 на решение от 25.03.2026 г. по дело Т – 296/2025 Общия съд на Европейския съюз следва да бъде прието, че правилно административният съд е приел, че наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена на превозното средство митническият орган правилно е приложил материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ - б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламента за наличие на „идентични стоки“, административният орган е стигнал до извода, че не може да определи МС въз основа на такива, тъй като липсвала информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и декларираната стока и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, като е взето предвид и недостатъчното и непълно описание на стоката в МД, включително и на документите за техническото състояние на декларираното превозно средство. Административният орган е разгледал дали е възможно МС да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „б“. Посочено е, че този метод също е неприложим, тъй като в МИСЗА липсвала информация за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни технически характеристики, степен на щета и съставни части с декларираната стока - обстоятелство, даващо им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати в свободно обращение в приблизително същото време. Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсвала база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия па Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоката от проверяваното дружество, като тази цена се намалявала с разходите, свързани с допускането на стоките за свободно обращение и продажбата им при определени условия. Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена предвид това, че липсвала информация за размера на сумите, които съставляват изчислената стойност. Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. При даденото тълкуване на закона в т. 2 от цитираното решението на Общия съд на Европейския съюз следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Доколкото МС на автомобила е определена на база наличните данни на територията на Съюза, част от които е станала и електронната информация за износ посредством предоставянето ѝ от канадските митнически власти, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че същата е недопустимо определена с оглед разпоредбата на чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че правилно решаващият съд е приел, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на процесното превозно средство с подадената от „МОТО ГР - 2014“ ЕООД МД, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от дружеството в посочените в решението размери. След като е стигнал до същия краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил жалбата срещу същото, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът - „МОТО ГР - 2014“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски за две съдебни инстанции в размер на 66,47 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,