Определение № 3 от 06.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1966/2014 г.

Производството е по реда на чл.43 т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 1035/10.12.2014 г. на Председателя на РС-Айтос по НЧХД № 448/2014 г. по описа на РС - Айтос, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, I н.о.намира следното: Производството по НЧХД № 448/2014 г. по описа на РС - Айтос е образувано въз основа на частна тъжба от И. Д. срещу сина му Г. Х. с обвинение за извършено престъпление по чл.131 т.3 вр. с чл. 130 ал.1 от НК. Тъй като между повереникът на частния тъжител - адв. Е. Т. и съдиите от РС - Айтос са възникнали отношения станали причина за образуване на производство от друго естество, всички съдии са се отвели от разглеждане на делото. Това е довело до невъзможност да се образува състав в първоинстанционния съд, което от своя страна е обусловило необходимост от прекратяване на производството и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС по реда на чл.43 т.3 от НПК. Без да обсъжда основателността на направените отводи, ВКС намира, че са налице основанията на чл.43 т.3 от НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, но извън районна и на въззивната инстанция, който същевременно да е максимално близък и до местоживеенето на страните, такъв се явява РС - Сливен. С оглед на гореизложеното и на основание чл.43 т.3 от НК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение