Определение № 5946 от 15.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Люко 2011“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. В., против определение № 1829 от 19.02.2024 г. по адм. дело № 6957/2023 г. на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № РКП21-РД56-233 от 17.11.2021г. на главния архитект на район „Красна поляна“, Столична община, и е прекратено производството по делото, както и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съображенията на съда, че процесната заповед подлежи на обявяване по реда на чл. 124б от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ са неправилни, поради и което жалбата не се явява просрочена. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – главен архитект на район „Красна поляна“, в срока по чл. 232 от АПК и чрез процесуалния представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Хидромонтаж“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т., изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество –неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – София град е приел, че жалбата на „Люко 2011“ ЕООД против заповед № РКП21-РД56-233 от 17.11.2021г. на главния архитект на район „Красна поляна“, Столична община, е недопустима, като просрочена. Според административния съд жалбата, подадена на 27.03.2023 г. е просрочена, доколкото оспорената заповед е обявена по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ на 22.11.2021 г., съгласно приложени по делото протокол от тази дата и обявление изх. № РКП1-ДР00-601/22.11.2021 г. Прието е от съда също така, че видно от приложено по делото писмо изх. № РКП21-ДР00-601/4/22.12.2021 г. и обратна разписка, заповедта е била надлежно връчена на жалбоподателя и на 14.01.2022 г. Така постановено определение е правилно като краен резултат, но не по всички от изложените в него мотиви. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед РКП21-РД56-233 от 17.11.2021г. на главния архитект на район „Красна поляна“, Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване на УПИ I – 458, 459, 332, 479, кв. 1а, м. „Трудови войски – [населено място]“, район „Красна поляна“. По отношение на тази заповед разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от ЗУТ относно начина за съобщаването й препраща към реда по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, според който решенията и заповедите „се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината". Видно от разпоредбата основният начин на оповестяване по този ред е с поставяне на обявление на определените за това места в общината, района или кметството и на интернет страницата на общината, което в случая е сторено чрез поставяне на обявление на таблото в сградата на районна администрация на район „Красна поляна“, Столична община, и публикуване на интернет страницата на Столична община, район „Красна поляна“, на датата 22.11.2021 г. /при служебна проверка съдът констатира, че и към настоящия момент процесната заповед – публикувана понеделник, 22 ноември 2021 г., 15.55 часа, се намира на интернет страницата и заинтересованите лица могат да се запознаят с нейното съдържание/. В тази връзка следва да се има предвид, че разгласяването с поставяне на други подходящи места в района на плана е акцесорно и липсата на изпълнение на това условие не опорочава и не нарушава предвидения в закона начин на оповестяване на заповедта. Поради това е правилен крайният извод на съда, че подадена едва на 27.03.2023 г. жалба срещу процесната заповед се явява просрочена. Този извод не се променя и от обстоятелството, че впоследствие с нарочно писмо от 15.03.2023 г. тази заповед е била съобщена лично на жалбоподателя, тъй като видно от цитираните по–горе разпоредби за актове от категорията на оспорения законодателят е предвидил друг ред за съобщаването им, а именно този по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Неоснователно се явява и възражението на частния жалбоподател, че съдът е следвало по изложените оплаквания в първоинстанционната жалба да квалифицира същите като искане и за програсяване нищожността на оспорената заповед. В тази връзка следва да се има предвид, че за първи път искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед се прави с частната жалба пред настоящата съдебна инстанция, както и че служебното начало в съдебно-административното производство не се разпростира и по отношение на петитума на първоинстанционните жалби. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ определя параметрите на евентуално бъдещо изменение на ПУП и дава изначален отговор на въпроса за принципната допустимост на проектираната устройствена промяна, като тя е краен акт на предварителната фаза от същинското производство по одобряване на плана. Подготвителният характер на този акт като част от административното производство по одобряване изменението на ПУП предпоставя и ограниченото действие във времето на този акт, което пък рефлектира върху допустимостта на оспорването му. Със заповедта за одобряване на допуснатото изменение на ПУП, каквато заповед по делото се установява, че е била издадена преди подаване на първоинстанционната жалба – заповед № РКП23-РА50-1/10.02.2023 г. на главния архитект на район „Красна поляна“, завършва фактическият състав на цялото производство по изменение на плана и процесната заповед, бидейки стадий от него, изгубва самостоятелното си правно значение и се включва в обхвата на проверката относно предпоставките за издаване на крайния акт. Действието на оспорената от частния жалбоподател заповед е вече изчерпано и затова оспорването й след този момент е по същество лишено от предмет, респ. отпада правният интерес от съдебната му отмяна, тъй като тя не би осуетила волеизявлението за изменение на плана, нито би довела автоматично до заличаване на разпоредените със заключителния акт правни последици. Съответно защитата срещу допустимостта на устройствената процедура, конкретните основания за изменение на ПУП и утвърдените с него предвиждания е осъществима чрез оспорването на акта за одобряване на плана – в случая на заповед № РКП23-РА50-1/10.02.2023 г. на главния архитект на район „Красна поляна“, Столична община. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника главен архитект на район „Красна поляна“, Столична община, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,