Определение № 1992 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Л. З., чрез адв. П. Стоев, срещу протоколно определение от 07.10.2025 г. постановено по адм. дело № 4793/2025 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. И. П. против Решение № 5281/16.02.2025 г. по адм. дело № 5753/2024 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ) и съдебното производство е прекратено. По изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, като постановено в нарушение на приложимия материален закон се претендира неговата отмяна. Твърди се, че жалбата срещу първоинстанционното решение е допустима, тъй като обектите, предмет на оспорената пред съда заповед, не попадат в категорията „преместваеми обекти“ и съответно разпоредбата на чл.215 ал.7 т.4 Закон за устройство на територията (ЗУТ) е неприложима. Частният жалбоподател излага доводи по същество на спора. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално недопустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Л. З., срещу заповед № САГ24-РА-18-16/09.05.2024 г. на Главния архитект на Столична община по силата на която, на основание чл.57а ал.1 т.1 ал.3 ал.6 и ал.7 от ЗУТ, е наредено премахване на преместваем обект "автоматична бариера - 2 броя", разположена върху имоти с КИ 68134.904.3014 и 68134.904.3482, кв. 66 и кв. 67, м. "Кръстова вада", район "Лозенец", Столична община, т.е. предмет на обжалване пред административния съд е заповед за премахване на обект по чл. 56 ал. 1 от ЗУТ. С Решение № 5281/16.02.2025 г. по адм. дело № 5753/2024 г. по описа на Административен съд – София - град жалбата на В. З. е отхвърлена. Срещу това решение е подадена касационна жалба от М. И. П., конституирана като заинтересована страна в първоинстанционното производство. С протоколно определение от 07.10.2025 г. постановено по адм. дело № 4793/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, на основание чл. 215 ал. 7 т. 4 от ЗУТ съдът е оставил без разглеждане жалбата й и е прекратил производството по делото, като е посочил, че съгласно цитираната разпоредба, решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ, са окончателни. Срещу това протоколно определение е подадена частна жалба от В. Л. З.. При така установеното настоящата инстанция счита, частният жалбоподател няма право на жалба по смисъла на чл. 236 вр. с чл. 210 АПК, тъй като не е страна по делото пред Върховен административен съд. Не е налице и хипотезата по чл. 210 ал. 2 АПК, тъй като постановеното протоколно определение от 07.10.2025 г. по адм. дело № 4793/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е с процесуален характер, касае допустимостта на подадена жалба от друго лице, не представлява съдебен акт, който да е неблагоприятен лично за В. Л. З. и който има сила спрямо него. С оглед изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото да бъде прекратено. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия