Определение № 4856 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1735/2026 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. П., чрез адв. Т. Цонев, срещу определение № 143/14.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1498/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК производството по делото е спряно до произнасяне по образуваното пред Съда на Европейския съюз (СЕС) дело С-676/2025 г. В частната жалба се твърди неотносимост на отправеното преюдициално запитване до СЕС по дело С-676/2025 г. към спора, предмет на производството по адм. дело № 1498/2025 г. по описа на АС – Пазарджик. Наведени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски за внесена държавна такса. Ответникът – „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощник юрк. И. Бангачева, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК установи, че обжалваното определение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид следното: Производството по делото е започнало по подадена от С. Г. П. жалба срещу мълчалив отказ на „Юробанк България“ АД да се произнесе по нейно заявление от 14.11.2025 г., с което е упражнено правото на достъп до информация по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък„ОРЗД“. Конкретното искане, направено със заявлението, е „Юробанк България“ АД в качеството на администратор на лични данни да предостави всички копия на документи, в които се съдържат лични данни на заявителката, включително, но не само договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания, погасителен план и други. В изпълнение на разпореждане № 5910/22.12.2025 г. на решаващия състав на АС – Пазарджик ответникът е депозирал становище по жалбата ведно със заверено копие от преписката по заявлението на С. Г. П. за предоставяне на копия от документи, съдържащи нейни лични данни. Към преписката е приложен отговор на „Юробанк България“ АД с изх. № 9400/381 от 10.12.2025 г., изготвен във връзка с искането на С. Г. П., и разпечатки от електронна кореспонденция между заявителката и дружеството администратор на лични данни. Видно от последните, заявлението е изпратено по електронен път до дружеството на 14.11.2025 г. С електронно писмо от същия ден сезираният задължен субект потвърждава, че е получил искането за упражняване на права във връзка с ОРЗД и заявява, че отговор ще бъде изготвен в срок до 1 месец след получаване на искането. От същия електронен адрес на дружеството на 10.12.2025 г. е изпратено писмо до електронния адрес на пълномощника на заявителката адв. Т. Цонев, с приложен към него отговор на постъпилото заявление и отбелязване, че паролата за достъп до документа ще бъде получена като СМС съобщение на предоставения от адвоката мобилен телефон. Установените по делото обстоятелства сочат, че към момента на депозиране на жалбата на С. Г. П. пред административния съд (18.12.2025 г.) е бил издаден изричен акт по заявлението й за упражняване на право на достъп до лични данни (10.12.2025 г.). По неизяснени причини от технически характер отговорът на администратора на лични данни не е достигнал до знанието на жалбоподателката, която поради това е подала жалбата си в съда като такава срещу мълчалив отказ на „Юробанк България“ АД да се произнесе по нейното искане. Предвид наличието на изричен отговор обаче, при това с положително съдържание (с него се предоставя, а не се отказва достъп до лични данни, включително са приложени копия от документи), съдът е следвало да отчете всички релевантни за решаването на спора обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и да даде указания за уточняване на предмета на жалбата. Вместо това с обжалваното понастоящем определение съдът е приел, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ на „Юробанк България“ АД да се произнесе по упражнено право на достъп по чл. 15 от ОРЗД, съобразно направеното искане. При така възприетия предмет на спора съдът е преценил за приложимо основанието за спиране на производството по чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК предвид установеното от него значение на образуваното пред СЕС дело С-676/2025 за правилното решаване на настоящия спор. Мотивите на съда са, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано посоченото дело на СЕС, са пряко относими към разглеждания в настоящото производство правен спор. Преценката за относимост на образувано пред СЕС дело спрямо изхода на висящ пред национална юрисдикция правен спор предполага наличието на ясно и безспорно определен предмет на делото, поставен за разглеждане пред националната юрисдикция. Такъв в настоящия случай не е налице. При конкретните обстоятелства съдът е следвало да даде възможност на жалбоподателката да уточни кой е обжалваният от нея административен акт, както и да обоснове правния си интерес от оспорването. Ако поддържа жалбата като такава срещу мълчалив отказ на „Юробанк България“ АД по подаденото от нея искане – да обоснове правния си интерес с оглед издадения изричен акт. Ако заяви, че оспорването е срещу изричния акт (отговор изх. № 9400/381 от 10.12.2025 г.) – да обоснове защо и в коя част (изцяло или частично) обжалва този отговор. От уточнения предмет на делото зависи преценката на съда за допустимостта и основателността на оспорването, която към настоящия момент не може да бъде извършена. Поради това и доколкото преценката за наличие на основанието по чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК е елемент от разрешаването на спора по същество, съдът неправилно е постановил спиране на производството на посоченото основание преди да изясни предмета на делото и извърши проверка за редовност и допустимост на оспорването. По изложените съображения обжалваното определение подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на същия съдебен състав на АС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия, като се дадат изрични указания за уточняване предмета на жалбата. След уточнението, респективно – след изтичане на срока за изпълнение на указанията, съдът следва да прецени допустимостта и евентуално основателността на жалбата на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168 от АПК, съответно налице ли е основанието по чл. 158а, ал. 1, т. 8 АПК. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение