Решение № 417 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2010 г.

Решение № 417 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Милен Михайлов Михов от гр. Полски Тръмбеш, действуващ като ЕТ "Марвел Магнет - Милен Михов", срещу Решение № 24 от 2.02.2010 г., на Административен съд - гр. Велико Търново, пети състав, постановено по адм. д. № 686/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на Михов против РА № 900219/16.06.2009 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, с който му е начислен ДДС в размер на 65229,31 лв. и лихви в размер на 13728,65 лв. за периода от 15.01.2007 г. до 22.12.2008 г., потвърден с Решение № 354 от 21.08.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централното управление на Националната агенция по приходите. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, счита, че неправилно съдът е игнорирал приетото по делото заключение на ССЕ и необосновано е приел, че е спазен принципа на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на направените по делото разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Василева в приложен писмен отговор моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Първо "А" отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 900219/16.06.2009 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, с който на търговеца е начислен ДДС в размер на 65229,31 лв. и лихви в размер на 13728,65 лв. за периода от 15.01.2007 г. до 22.12.2008 г., потвърден с Решение № 354 от 21.08.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централното управление на Националната агенция по приходите, с който са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). От фактическа страна Съдът е приел, че поради неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за процесния период и недеклариране на доходи от продажби на селскостопанска продукция, неводене на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството за извършваната дейност, са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Съдът е приел за доказани и обосновани фактическите и правните изводи, които ревизиращият орган е изградил по отношение на определянето на данъчните задължения на ревизираното лице. Съдът е установил, че за Михов е възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС като физическо лице, тъй като той е реализирал доход от продажба на земеделска продукция и оборот като ЕТ в размер на 186876,85 лв. за период не по - дълъг от 12 последователни месеца. Установена е липсата на приходни документи, удостоверяващи доходите на жалбоподателя. Предвид на това, Съдът е приел за верни констатациите на данъчните органи за определяне на данъчна основа за периода по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК във вр. с ал. 1, т. 5 на същия член. С РА е начислен данък на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за периода от датата, следваща изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС - 15.01.2007 г. до датата предхождаща датата на регистрация по ЗДДС - 22.12.2008 г. При определяне основата за облагане по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за процесните периоди са взети предвид писмените доказателства, каквито съставляват официалните документи - справки от Агенцията по вписванията - гр. Велико Търново, справки от КАТ, Областна Дирекция "Земеделие и гори", ДФ "Земеделие", САПИ, НСИ. Органът по приходите е констатирал, че не е представена справка на клиентите за реализация на добитата земеделска продукция с подробна информация за вида, количеството, стойността и идентификационни данни на купувача, номер на издадения приходен документ, както и съставени приходни документи за реализираната земеделска продукция за 2006 г. Представена е информация за клиента "Агро Бул Инвест" ООД. Тъй като не са представени документи за реализация на земеделска продукция, достигнат е извода, че за жалбоподателя са налице обстоятелства, по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка, към определената от него по реда на ал. 2 основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. В хода на първоинстанционното и настоящото касационно производство не са оспорва наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Ревизията, извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 на същата правна норма от ДОПК е такава при особени случаи, поради което констатациите се смятат за верни до доказване на противното съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. В тази насока както правилно е приел АС, след като касатора не е подал декларация за получени от него доходи, то редът за определянето на данъчната основа е приблизителен. Като се има предвид и законовата презумпция, посочена в чл. 124, ал. 2 ДОПК, в тежест на касатора е било да докаже обратното с всички доказателствени средства. От Милен Михайлов Михов се представени писмени обяснения, с които същият е декларирал, че доходите са от продажба на земеделска продукция. Видно от представените анкетни карти, земеделският производител осъществява дейността си в землището на с. Страхилово, общ. Полски Тръмбеш. Ревизираното лице притежава необходимата техника за осъществяване на дейността си. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е извършило изчисление за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., след като съобрази обработваемите земи на земеделския производител и данните за среден добив и средни изкупни и продажни цени на видовете зърно, постъпили по делото от Министерство на земеделието и храните, Консултативен комитет по зърното към Министъра на земеделието и храните град София за възможен съобразно тях доход от продажба на зърно и да направи съответните изчисления на определения по данъчни периоди в РА данък добавена стойност и съобразно правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 53 ППЗДДС, както и алтернативни изчисления на определения по данъчни периоди в РА данък добавена стойност като се приеме, че в тези статистически цени е включен ДДС. Доколкото в РА, е направена констатация, че предоставените под формата на натура количества зърно следва да се изключат, намерила ли е тази негова констатация съответното отражение в рекапитулациите по данъчни периоди в РА и ако не да бъдат извършени такива от вещото лице. Разпитано по делото вещото лице потвърждава, че общия добив-деклариран от земеделския производител за 2008 г., посочен в справка за произведена продукция от земеделския производител е по-малък отколкото данните, които са изчислени по данни на Консултативния съвет по зърното. Данните от Консултативния съвет по зърното са приети от вещото лице за реални. Михов е декларирал два пъти по-малко от реалните данни. За 2008 г. няма декларирани средни добиви в годишна данъчна декларация, затова е използвана Справка за произведена продукция. Посоченият вид данък се дължи за доставка на стока или услуга с място на изпълнение в страната извършена от данъчнозадължено лице. Данъчнозадължени лица по смисъла на този закон са всички лица, които извършват независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея. Не са данъчно задължени по този закон физическите лица, които не са еднолични търговци. По аргумент за противното, физическите лица, които са еднолични търговци са данъчнозадължени лица по ЗДДС. Това разбиране съответства и на Търговския закон (ТЗ), според който едноличният търговец не е субект различен от физическото лице, което ще осъществява търговска дейност. Едноличният търговец е самото физическо лице, което придобива качество на търговец и с това разширява своята правоспособност, придобивайки правото да извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Регистрацията като търговец не създава нов субект, касае се за едно и също лице. Регистрацията на търговското предприятие на търговеца не води до определяне на ДДС на правен субект различен от физическото лице. Дори прехвърлянето на предприятието на друг правен субект прекратява само търговската правоспособност, но не и материалната и процесуална такава. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, като посочените задължения се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. При ревизията правилно са установени обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК - липсват документи необходими за установяване по безспорен начин основата за облагане с ДДС. Няма първични документи - кочани от касови бележки за приходите от реализация на продукция, фактури, приходни ордери. Във връзка с тези обстоятелства основата за облагане с ДДС е определена на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, Основата за облагане е определена като основно за взети предвид данните за получените доходи от Михов от дейността му като едноличен търговец, земеделски производител и доходи от наем, за които са налице подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., в които доходите на задълженото лице са разграничени по видове дейности и са посочени в годишен размер. Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Така определените по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК облагаеми основи е възможно да се различават от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е последица от неправомерното поведение на самото ревизирано лице. Предвид на изложеното, обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на обстоятелството, че ответникът не е защитаван пред настоящата инстанция, юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,