Определение № 4000 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Г. Русков от [населено място], община Гоце Делчев, подадена чрез адвокат Д. Хаджиева против определение №2488 от 18.12.2023г., постановено по адм. д. №1103/2022г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът М. Атанасова, депозира писмени възражения, с които оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата против Разрешение за строеж № 48/04.04.2022 г., Заповед № 19/15.04.2022 г. за поправка на явна фактическа грешка на издаденото Разрешение за строеж, неразделна част от същото и Заповед № 23/09.05.2023 г. за изменение на издаденото Разрешение за строеж на основание чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и чл. 99, т. 2 от АПК, неразделна част от същото, издадени от Главния архитект на Община Гоце Делчев, и е прекратил производството по делото. За да стигне до този резултат, съдът приел, че жалбоподателят Русков не попада в кръга на заинтересованите лица по чл.149, ал.2 от ЗУТ, съответно за него липсва правен интерес от оспорването, по смисъла на чл.159, т.4 от АПК. След като събрал относимите доказателства по установяване активната процесуална легитимация на жалбоподателя, включително и чрез назначаване, изслушване и приемане на съдебно техническа експертиза, и като се позовал на ТР на ВКС № 3 от 28.03.2011 г. по ТД № 3/2010 г., съдът извел съобразени със закона правни изводи, че: С изтичането на сроковете, посочени в §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично и по силата на закона, без да е необходимо провеждането на административна процедура § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, се прекратява. В процесния случай съсобствеността, създадена по силата на влязла в сила, но неприложена в нормативния срок регулация, в УПИ I-13,147, кв. 8в, включващ ПИ с пл. №13, собственост на Г. Русков и ПИ с пл. №147, собственост на М. Атанасова /по наследство от Н. Киров/, е прекратена по силата на закона и е трансформирана в право на собственост върху отделните ПИ, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената регулация, като в правния мир е възстановено положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план. Вярно е, че § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, въвежда ограничение за застрояването на бившите парцели, но не и за настъпване на предвиденото прекратяване на отчуждителното действие на регулацията. Строежът, за чието извършване е дадено разрешение с процесните административни актове, не попада в ПИ на жалбоподателя Русков. Той не може да извлече активната си легитимация за процесното оспорване и от никоя от останалите законови хипотези на ал.2 от чл.149 от ЗУТ. Ето защо, така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Дали процесното разрешение за строеж и заповеди за поправката и изменението му, са незаконосъобразни и постановени в разрез с забраната на § 8, ал. 5 от ПР на ЗУТ, е въпрос, който може да бъде поставен пред съда само от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, която в случая е изчерпателно определена в хипотезите на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ и каквато Русков няма. Разрешението за строеж е за обект, изцяло попадащ в съседен поземлен имот, различен от този на жалбоподателя. Изложените мотиви от първоинстанционния съд, за липса на правен интерес на жалбоподателя Русков от процесното оспорване, са правилни и обосновани и настоящият касационен състав изцяло ги споделя. Предвид това, обжалваното определение на Административен съд Благоевград, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,