Решение № 13346 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2013 г.

Решение № 13346 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9754/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), оправомощен със заповед № ЗЦУ-147 от 15.02.2013 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, при отсъствие на титуляра (законоустановен отпуск, командировка и др.) да изпълнява правомощията на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив и на Христо Димитров Колев, ЕГН **********, от гр. Димитровград, срещу решение № 1008 от 09.05.2013 г., по адм. дело № 1039/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. С обжалваното решение съдът е изменил по жалба на Христо Димитров Колев Ревизионен акт (РА) № 161104529 от 30.11.2011 г., издаден от Таня Атанасова Ташева - инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 226 от 27.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега дирекция "ОДОП") гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта за определен данък по чл. 48 от Закона за доходите върху физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. като намалява същия от 17 772.92 лв. на 9 512.93 лв. и съответна лихва и е отхвърлил жалбата в останала й част, като е осъдил физическото лице да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 348 (триста четиридесет и осем) лв., за осъществената юрисконсултска защита съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е изменен РА № 161104529 от 30.11.2011 г., издаден от Таня Атанасова Ташева - инспектор по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 226 от 27.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) (сега дирекция "ОДОП") гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта в която се намалява определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. от 17 772.92 лв. на 9 512.93 лв. и съответна лихва и в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал вариант № 2 от допълнителното заключение на изготвената Съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Липсват доказателства за съхраняването на паричните средства от 2003 г. до 2007 г. Не е ясно точно колко валута е внесло лицето в страната през различните години и дали я е обменило. Първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, защото не се е съобразил с разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Иска решението да бъде отменено в частта, с която се изменя процесния РА и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Христо Димитров Колев не изразява становище по нея. Христо Димитров Колев обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му, срещу РА № 161104529 от 30.11.2011 г., издаден от Таня Атанасова Ташева - инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 226 от 27.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП в частта, в която с решението са потвърдени допълнително определените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 9 512.93 лв. и съответните лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 374.90 лв. и лихви в размер на 103.81 лв. В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че драстичното увеличение на размера на установените задължения от ревизионния доклад (РД) до РА противоречи на установените процедури в ДОПК и за извършване на ревизията не са спазени регламентираните в ДОПК срокове. Неоснователно ревизията е извършена по извънредната процедура на чл. 122 ДОПК. Иска да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА в обжалваната част. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователни. С процесния РА са установени задължения към бюджета за данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2003 г. 47 535.46 лв. и лихва 45 159.55 лв.; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. 1 335.09 лв. и лихва 1 100.34 лв.; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 1 602.14 лв. и лихва 1143.12 лв.; данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. 1 714.11 лв. и лихва 1 006.39 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 17 772.92 лв. и лихви 7 601.93 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. 374.90 лв. и лихва 103.81 лв. С решение № 226 от 27.02.2012 г., директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив е отменен в частта за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) от 2003 г. до 2006 г. включително и потвърден за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил процесния РА, в частта, в която е потвърден с Решение № 226 от 27.02.2012 г., директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. В потвърдената част на Христо Димитров Колев, е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 17 772.92 лв. и лихви в размер на 7 601.93 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. главница в размер на 374.90 лв. и лихва в размер на 103.81 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е изменил обжалвания РА, като е намалил размера на определения на Христо Димитров Колев данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. от 17 772.92 лв. на 9 512.93 лв. заедно със съответната лихва. В останалата част, първоинстанционният съд е потвърдил обжалвания РА. За да постановени решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК и правилно органите на приходната администрация са определили данъчната основа за облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК. По делото e допусната съдебно - техническа експертиза (СТЕ). В заключението се посочва, че жилището на жалбоподателя има сейф, няма охранителна система и е защитено с блиндирана врата със секретен заключващ патрон без допълнителни ключалки. По делото е допусната ССЕ и допълнително заключение към нея. В приетото допълнително заключение вещото лице е дало отговор на въпросите като е посочило по два вариантна на паричните потоци на РЛ за 2007 г. Приети са справки за трудови доходи на РЛ, договор с Украинска комунална банка, справка от банката в Украйна, че лицето е неин клиент, справка за пътуванията на РЛ и на съпругата му, както и извлечения от сметките на РЛ в "УниКредит Булбанк" АД. Въз основа на представените доказателства, съдът е приел, че допълнителните средства на РЛ са от получени лихви по договор за депозит на валута от 06.08.2002 г. в Украинска комунална банка в периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2008 г. Получаваните лихви са както следва: за 2003 г. - 213 107.48 щ. долари; за 2004 г. - 7 672.62 щ. долари; за 2005 г. - 8 648.19 щ. долари; за 2006 г. - 10 311.58 щ. долари; за 2007 г. - 2 871 щ. долари и за 2008 г. - 5 404.78 щ. долари. По делото е установено, че РЛ и съпругата му многократно са напускали страната и са внасяли пари, поради което съдът е направил извод, че внесените суми следва да бъдат включени в паричния поток на РЛ. Видно от извлечението от сметка на РЛ в "УниКредит Булбанк" АД, той е разполагал с парични средства, които да послужат за първоначално салдо за 2007 г. Поради изложеното съдът е кредитирал вариант № 2 от допълнителното заключение на ССЕ и е изменил обжалвания РА, като е намален размера на определения на Христо Димитров Колев данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. от 17 772.92 лв. на 9 512.93 лв. заедно със съответната лихва . По жалбата на директорът на Дирекция "ОДОП": В съдебното производство са представени нови доказателства, извършена е СТЕ и ССЕ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях правилно е намалил дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. За да измени РА в обжалваната част, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е кредитирал вариант № 2 от заключението на ССЕ, според който началното салдо за 2007 г. е било в размер на 215 848.37 лв., доходите от трудови правоотношения и командировки са в размер на 4 256.15 лв., изтеглени от банка в брой - 386 евро или 755.15 лв., чист доход на съпругата - 1426 лв. или целият входящ поток за семейството е в размер на 222 285.67 лв., а разликата между входящия и изходящия поток е в размер на 84 974.37 лв. Експертът е определил данъчна основа за РЛ 1/2 от посочената сума или 42 487.19 лв. и дължим данък в размер на 9 512.93 лв. Неоснователно е твърдението на касатора, че липсват доказателства за съхраняването на паричните средства от 2003 г. до 2007 г., защото видно от заключението на СТЕ в жилището на РЛ има сейф и съдът правилно е приел, че парите са съхранявани в него. При положение, че по делото е доказано, че допълнителните средства на РЛ са от получени лихви по договор за депозит на валута от 06.08.2002 г. в Украинска комунална банка и че тези средства са внесени от РЛ и от съпругата му, както и че са съхранявани в сейф е неоснователно възражението на касатора, че не е ясно точно колко валута е внесло РЛ в страната през различните години и дали сумите са обменени. С оглед на изложеното се налага извода, че въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил подробно, поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизията, административното и съдебно обжалване доказателства и е отграничил спорното от безспорното, както от фактическа, така и от правна страна. Решението е правилно и по отношение на присъдените разноски по делото. Първоинстанционният съд правилно не е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, защото РА е бил изменен въз основа на доказателства представени пред административния орган, по време на ревизията, а не само въз основа на представените пред съда нови доказателства. По жалбата на Христо Димитров Колев: Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение смята доводите изложени в касационната жалба за неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, обосновано въз основа на съвкупен анализ на събраните доказателства и в съответствие с материалния и процесуалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че драстичното увеличение на размера на установените задължения от РД в РА противоречи на установените процедури в ДОПК. В РД са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 17 314.30 лв. и лихва в размер на 7 209.25 лв. В РА са установени задължения за внасяне на данък по чл. 35 ЗДОФЛ (отм.) от 2003 г. до 2006 г. със съответните лихви и задължения за внасяне на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. със съответните лихви. С решение № 226 от 27.02.2012 г., директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив е потвърдил процесния РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 17 772.92 лв. и лихви в размер на 7 601.93 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. главница в размер на 374.90 лв. и лихва в размер на 103.81 лв. Неоснователно е твърдението на касатора, че за извършване на ревизията не са спазени регламентираните в ДОПК срокове. Със заповед за възлагане на ревизия № 1101610 от 01.04.2011 г., издадена от началника на сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив е сложено начало на ревизията с обхват на проверката данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2003 г. до 31.12.2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. Със заповед № 1100292 от 07.07.2011 г. производството е било спряно до 06.09.2011 г. Със заповед № 1104528-В от 07.09.2011 г., е възобновена ревизията и със Заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) № 1104529 от 07.09.2011 г. е определен срок за приключването й до 07.10.2011 г. На 21.10.2011 г. е съставен РД № 1104529. Срещу него е депозирано възражение вх. № 70-00-17935 от 16.11.2011 г. Посочените заповеди са издадени от оправомощени за това органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед за определянето на компетентен орган (ЗОКО) № К-1104529 от 24.10.2011 г. и Заповед РД-09-1 от 04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на определени длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив са дадени правомощия да издават заповеди по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на РА № 161104529 от 30.11.2011 г. Неоснователен е довода на касатора по отношение на приложението на чл. 122 ДОПК и провеждането на ревизията по особения ред. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при извършване на ревизията данъчните органи са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Видно от събраните доказателства по делото се установява, че ревизираното лице има недекларирани доходи с неустановен произход, тъй като при съпоставка на приетите за установени приходи и разходи се установява несъответствие. В конкретния случай обосновано е прието от данъчните органи, че е осъществена хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Тези изводи на органа по приходите не са опровергани в хода на съдебното обжалване, поради което правилно съдът е приел, че фактическите констатации в РА се ползват с презумпция за вярност по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В конкретния случай, доказателствената тежест се носи от РЛ, което от своя страна не е ангажирал достатъчно доказателства за оборване на тезата на органите на приходната администрация. В обобщение на гореизложеното следва да се посочи, че първоинстанционният съд след като е обсъдил всички доказтелства представени в административното и съдебно производство, правилно е намалил размера на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд не страда от пороците, посочени в двете касационни жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,