Определение № 380 от 16.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 457/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Фонд за гарантиране на влоговете в банките срещу определение №12093 от 16.12.2020г. по т. д. №3374/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е отхвърлена подадената от жалбоподателя молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №11710/28.07.2020г. в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като бъде постановен акт, с който от сумата на присъдените разноски бъдат изключени сумите, свързани със заплатени разноски за преводни такси и за самолетни билети на пълномощника на ищцата в общ размер от 321,79 лева. Поддържа, че по смисъла на чл.78 от ГПК под разноски се разбират само такива разходи на страната, които са необходими за разглеждане на делото, събиране на доказателства, като депозити за свидетели, за експертизи, за особени представители и други, докато разходите за транспорт не са пряко свързани с производството по делото. Ответницата по частната жалба В. Г. Николова счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №11710/28.07.2020г. по т.д. №3374/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, след отмяна на решение №3503/15.05.2019г. по гр.д. №5637/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I - 14 състав, Фонд за гарантиране на влоговете в банките е осъден да заплати на В. Г. Николова сумата от 26 376,52 лв., представляваща неизплатена част от гарантирания размер от 196 000 лв. по Договор за преференциален депозит №64415/23.09.2010г., както и сумата от 30 065,44 лв., представляваща неизплатена част от гарантирания размер от 196 000 лв. по Анекс №128603/30.12.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза, ведно със законната лихва от 26.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за първоинстанционното и въззивното производство в общ размер на 9 357,63 лева. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК от Фонд за гарантиране на влоговете в банките е подадена молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските с доводи, че разноските за самолетни билети на пълномощника на ищцата и за такси за превод са присъдени неоснователно. С обжалваното определение №12093 от 16.12.2020г. по т.д.№3374/2019г. съставът на Софийски апелативен съд е приел, че няма основание за изменение на размера на разноските, присъдени с решение от 28.07.2020г. по същото дело. Обжалваното определение е неправилно. В обхвата на предвидената в чл.78 ал.1 от ГПК отговорност за "разноски по производството" се включват тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др., като съгласно чл.76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или двете страни, според обстоятелствата. Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право й бъде присъдено само адвокатско възнаграждение за един адвокат. Разходите за извършване на фактическите, организационни действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за пътуване до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски. Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, а молбата на Фонд за гарантиране на влоговете в банките по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като присъденият на В. Г. Николова размер на разноските за първоинстанционното и въззивното производство следва да бъде намален със сумата от 321,79 лева /стойност на преводни такси и заплатени самолетни билети/ до доказания размер от 9035,84 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,