Решение № 118 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2013 г.

Решение № 118 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д., срещу решение от 15.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1199/2013 г. на Окръжен съд - Бургас, с което след отмяна на решение от 24.04.2013 г. по гр. д. № 10620/2012 г. на Районен съд - Бургас са отхвърлени предявените от Р. М. Н. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 357 от 7.03.2014 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въпросът: "за спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ от значение ли е кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда" е разрешен във въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г. о., с което е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата СОУ "Св. Св. К. и М.", чрез процесуален представител адв. К., оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Р. М. Н. срещу СОУ "Св. Св. К. и М." искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Р. М. Н., извършено със заповед № РД-06-942/4.12.2012 г. на началника на Р. -Б., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "директор" на СОУ "Св. Св. К. и М." и за заплащане на обезщетение по чл. 325, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е законосъобразно. За да разгледа трудовия спор по същество, съдът е приел, че е спазена предвидената предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Установено е, че Р. М. Н. е заемала длъжност директор на СОУ "Св. Св. К. и М." по силата на безсрочен трудов договор, прекратен с дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-06-942/3.12.2012 г. началника на Р. -Б.. Видно от решение № 2166/2012 г. на ТЕЛК, Н. страда от исхемична болест на сърцето. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания, включително при дисциплинарно уволнение, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а съгласно ал. 2 е задължен преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Заболяването на служителката исхемична болест на сърцето е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса са труда /чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 1987 г. на М. и ЦС на Б.. С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г. Неправилно въззивният съд е приел, че е без значение кога е изпратено мнението на ТЕЛК на Инспекцията по труда /по изложени от съда съображения, че: 1. видно от самото експертно решение на ТЕЛК, то е от дата 28.11.2012 г. и е получено в Р. 29.11.2012 г., а предварителното разрешение е дадено на 30.11.2012 г., т. е отново след получаване мнение на ТЕЛК и 2. съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, решението на ТЕЛК се изпраща до предприятието/. Както е прието с посоченото по-горе решение на ВКС, което въззивният съд е цитирал, но не е съобразил, мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин; той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. При наличието на спор между страните и нееднозначност на данните по делото /данните, така както са посочени по-горе и приети от въззивния съд от една страна и от друга страна при данните, съдържащи се в заповедта за уволнение, че мотивираното искане до ИТ е отправено с изх. № РД-21-3342/26.11.2012 г. на Р. и е получено в Р. с вх. № РД-21-3342/30.11.2012 г. - непосредствено преди самото мнение на ТЕЛК да бъде получено в Р. с вх. № РД-21-3343/30.11.2012 г./ въззивният съд е следвало да изясни със заключение на вещо лице /след като извърши проверка в Инспекцията по труда-Б. и Р. -Б./ било ли е постъпило в ИТ мнението на ТЕЛК преди да даде разрешението за уволнение на Н., изясняването на който въпрос е от значение за спазване на предварителната закрила при уволнение, установена в чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да изясни с вещо лице било ли е постъпило в ИТ мнението на ТЕЛК преди да даде разрешението за уволнението. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение