Определение № 82 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 951/2013 г.

Производството по реда на чл. 351, ал. 5, във вр. ал. 4, т. 1 от НПК е образувано по частна жалба от защитника на подсъдимия Т. М. К. срещу разпореждане № 1580 от 19.03.2013год. на докладчика по внохд № 4251/2012 год. на Софийски градски съд. Поддържа се, че не е налице основанието по чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК за връщане касационната жалба на подсъдимия. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт с указания за последващо администриране на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховния касационен съд съобрази следното: С разпореждане от № 1580/19.03.2013год. на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК съдия-докладчик от Софийски градски съд е върнал касационната жалба на адв. Т. С. С. като защитник на подсъдимия Т. М. К. срещу решение № 121 от 31.01.2013год. по внохд № 4251/2012год. на Софийски градски съд, като е приел, че се атакува съдебен акт, който съобразно чл. 346 от НПК не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на прокурора и разпоредбата на чл. 351, ал. 5 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Решението, с което въззивния съд е потвърдил обжалваната пред него присъда не подлежи на касационно обжалване. Актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция, не могат да бъдат обжалвани по касационен ред, като единственото изключение е предвидено в чл. 346, т. 2 и т. 4 от НПК, относно новите присъди на окръжните съдилища или техни решения/определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените хипотези, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351, ал. 4,т. 3 от НПК. С оглед на това, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК,