Определение № 687 от 23.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4739/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 19.05.2014г. по ч.гр.д.№5354/2014г. на Софийски ГС, с което поради оттегляне на частна жалба съдът е прекратил производството по делото. Жалбоподателите – [фирма], Н. С. К., М. А. А. и Л. А. А., чрез процесуалния си представител молят да се отмени определението като неправилно и да бъде разгледана по същество частната жалба. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е недопустима, а ако съдът приеме, че е допустима, то същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: По направено искане от [фирма] съдът на основание чл.417 ГПК е издал заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на длъжниците [фирма], Л. А., Н. С., М. А. и Д. Н.. С определение от 04.02.2014г. РС София е оставил без уважение искането на длъжниците [фирма], Л. А. за спиране незабавното изпълнение на заповедта. С частна жалба Л. А. и [фирма] са обжалвали разпореждане за издаване заповед за изпълнение на парично задължение от 05.07.2013г. по гр.д.№28070/2013г. С молби от 08.04.2014г. и 28.04.2014г. Л. А., действуваща от свое име и като управител на [фирма], първоначално е заявила, че оттегля подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, а с последващата молба е направила оттегляне и на молбата, с която е десезирала съда. Съдът с обжалваното определение е прекратил производството по делото без да изложи съображения за това, защо не взема предвид искането на страната, направено в молбата й от 28.04.2014г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определение е неправилно. Съдът е формирал изводите си за прекратяване на производството по делото без да е взел предвид всички обстоятелства по делото. От една страна не е съобразил разпоредбата на чл.34, ал.3 ГПК, която изисква наличие на изрично пълномощно за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, каквото Л. А. не е представила от името на дружеството. От друга съдът не е взел предвид и факта, че преди постановяване на определението за прекратяване на делото по същото е била постъпила молбата от 28.04.2014г., с която страната е заявила, че не оттегля частната си жалба, т.е. съдът вече не е бил десезиран. Съдът неправилно е преценил само молбата от 08.04.2014г., която при това не е била подадена с надлежно пълномощно от страна на жалбоподателя С.-София” ООД. Ето защо определението следва да се отмени, а делото да се върне на ГС София за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба. Предвид изложените съображения, съдът